Кралица на въздух и мрак [bg]

— Не — съгласи се Нене. — Не го направи.

Думите на кралицата отекнаха в главата на Ема. Черната книга е нещо повече от тъмна магия. В нея има заклинания, които ще ми позволят да си върна пленника от Тъмния двор.

— Ще размени книгата за пленника в Двора на тъмните елфи, който и да е той — каза Ема.

— Или тя.

— Той — рече Нене. — Пленникът е синът й.

Джулиън си пое рязко дъх.

— Защо не ни каза това досега? Ако бях знаел…

Нене го изгледа яростно.

— Не е лесно за мен да предам своята кралица! Ако не беше заради децата на сестра ми, никога не бих…

— Очаквах кралицата да ни предаде — каза Джулиън. — Но не и да го направи толкова скоро, нито по този начин. Трябва да е отчаяна.

— Защото се опитва да спаси детето си — рече Ема. — На колко години е?

— Не знам — отвърна Нене. — Открай време криеха Аш от нас. Не бих го разпознала, ако го видя.

— Кралят не може да сложи ръка на книгата. Кралицата каза, че почерня елфическите земи с магия и изпълва реките с кръв. Представете си какво би сторил, ако притежаваше Черната книга.

— Ако можем да вярваме на кралицата — изтъкна Джулиън.

— Доколкото знам, това е истината — рече Нене. — От Тъмния мир насам от земите на тъмните елфи струи зло. Казват, че там е скрито могъщо оръжие, нещо, което се нуждае от заклинанията на Черната книга, за да бъде събудено за живот. Нещо, което би могло да изличи цялата елфическа магия.

— Трябва да отидем в Двора на тъмните елфи — заяви Ема. — Трябва да спрем кралицата.

Очите на Джулиън блестяха. Ема знаеше точно какво си мисли. Че в Двора на тъмните елфи беше Анабел, а Анабел беше пътят към отмъщението за смъртта на Ливи.

— Съгласен съм с теб. Можем да тръгнем след кралицата…

— Не можете да се движите толкова бързо, колкото кортеж елфически коне — каза Нене. — Дори нефилимите не са в състояние да тичат толкова бързо. Трябва да я пресрещнете, преди да е стигнала до кулата.

— До кулата? — повтори Ема.

— Единствената постоянна твърдина на тъмните елфи, мястото, където се оттеглят, когато са обсадени. Укрепленията му нямат равни на себе си в елфическите земи, никой не е в състояние да се изкатери по стените, нито да се справи с тръните, а тронната зала на върха на кулата се охранява от алената стража. Трябва да се присъедините към кортежа, така че да стигнете до кралицата, преди да е проникнала в кулата и да е станало твърде късно.

— Да се присъединим към кортежа? Та нали ще ни забележат! — възкликна Ема, ала Нене вече бе откачила плаща, висящ до вратата, и го подхвърли на Джулиън.

— Облечи това. На Фъргюс е. Вдигни качулката. Никой няма да гледа отблизо. — След това свали собствената си пелерина и я подаде на Ема. — А ти ще се дегизираш като мен. — Изгледа я критично, докато Ема си намяташе пелерината, пристягайки я на врата. — Поне косата ти е руса.

Джулиън беше изчезнал по стъпалата и когато се върна, носеше колана с оръжията си, както и този на Ема. Плащът на Фъргюс — черен, с гарванови крила, блещукащи на гърдите и качулката — го покриваше изцяло.