Кралица на въздух и мрак [bg]

— Повечето от това е храна, която няма да се развали. Там е целият смисъл.

— Скоро трябва да тръгваме — каза Марк. — Спешно е.

Той погледна към Кит и Тай. Кит се обърна и си даде сметка, че Тай беше изчезнал. Никой не беше излизал от библиотеката обаче, така че трябваше да е някъде в стаята.

— Хайме ще дойде толкова бързо, колкото му е възможно — каза Кристина, докато завързваше умело шепа метателни ножове.

— Ако не пристигне до довечера, може да се наложи да използваме лунната пътека — рече Кийрън.

— И да рискувате да съобщят за вас на Дворовете? — отвърна Хелън. — Твърде опасно е. Не. Никъде няма да ходите, докато Хайме Росалес не се появи.

— Ще дойде. — Кристина натика ножовете в раницата си. — Вярвам му.

— Ако не дойде, ще бъде прекалено рисковано. Особено с оглед на това къде отивате.

Кит слезе от масата, докато Кийрън отваряше уста, за да възрази. Така или иначе, никой не му обръщаше внимание. Тръгна покрай етажерките, докато не видя Тай между две купчинки книги, навел глава над лист хартия.

Спря и за миг просто остана да го гледа. Даваше си сметка, че Кийрън го гледа от другия край на стаята, и се зачуди защо, двамата бяха имали интересен разговор веднъж, на покрива на Лондонския институт, в който бяха осъзнали, че са външни лица, що се отнася до семейство Блекторн.

Само че Кит не беше сигурен дали това все още е вярно. Както за него, така и за Кийрън. Оттогава не бяха говорили повече.

Докато минаваше между редиците с книги, забеляза, че донякъде иронично, се намираха в секцията МОРСКИ СЪЗДАНИЯ И ВОДНИ НЕЩА.

— Тай — повика го. — Тай, какво става?

Може би Тай най-сетне се беше прекършил под тежестта на скръбта, загубата и страха. Имаше нещо невероятно уязвимо в тънкостта на пръстите му, в пламналите му бузи, когато вдигна очи. Може би…

Кит осъзна, че очите на Тай грееха, но не от сълзи. Другото момче вдигна лист хартия — писмо.

— От Хипатия Векс е — каза с нисък глас. — Съгласи се да ни помогне за Пазара на сенките.