Кралица на въздух и мрак [bg]

— Не — побърза да каже Кийрън. — Имах предвид и двама ви. Искам и двамата да останете с мен.

Марк и Кристина се спогледаха. Това бе първият път, помисли си Марк, в който наистина я поглеждаше, откакто се бяха върнали от „Васкес Рокс“. Беше се чувствал прекалено неловко, прекалено засрамен от собствената си обърканост. Сега осъзна, че тя изглеждаше точно толкова пламнала и объркана, колкото и той.

Раменете на Кийрън увиснаха лекичко.

— Ако не искате, ще ви разбера.

Кристина беше тази, която събу обувките си и се покатери в леглото до него. Все още беше по дънки и потниче, едната презрамка на което се беше скъсала в битката с харпиите. Марк се пъхна в леглото от другата страна на Кийрън, отпускайки глава върху ръката си.

Дълги минути останаха да лежат така в мълчание. Топлината от тялото на Кийрън беше позната… така позната, че бе трудно да не се сгуши до него. Да придърпа одеялата над тях, да забрави всичко в мрака.

Ала Кристина беше тук и присъствието й сякаш променяше атомите на въздуха, химическия баланс между него и Кийрън. Вече не беше възможно да потъне в забрава. Този момент беше сега и Марк си даваше сметка за близостта на Кийрън така отчетливо, както не си бе давал сметка, откакто се бяха срещнали за първи път, сякаш часовникът на връзката им беше върнат назад.

Даваше си сметка и за Кристина, също толкова отчетливо. Неловко, срамежливо желание го приковаваше на място. Хвърли поглед към нея, виждаше сиянието на тъмната й коса върху възглавницата, едно голо мургаво рамо. Горещина размъти главата, мислите му.

— Ще сънувам Пограничните земи — каза Кийрън. — Адаон имаше къщурка там, в земите, които не принадлежат на никой от Дворовете. Малка, каменна къщурка с рози, пълзящи по стените. В Лова, когато бях гладен и ми беше студено, си казвах, че нищо от това не е истинско, и се опитвах да направя къщурката моята действителност. Преструвах се, че съм там и гледам през прозореца, а не където бях наистина. Тя стана по-реална за мен, отколкото реалността.

Кристина го докосна леко по бузата.

— Ya duérmete14 — промълви тя. — Заспивай, глупаче.

Марк не можа да потисне усмивката си.

— Някой някога наричал ли те е глупаче, принц Кийрън? — прошепна, докато Кристина затваряше очи, за да потъне в сън.

Ала Кийрън гледаше към нея, тъмната му коса беше разчорлена, очите му — омекнали от умора и още нещо.

— Мисля, че тя е най-красивото момиче, което съм срещал някога — каза вглъбено.

— И аз мисля така открай време — рече Марк.

— Сега двамата сте различни един с друг. Ясно се вижда. Били сте заедно, докато ме нямаше.

Това не беше нещо, за което Марк би излъгал някога.

— Вярно е.

Кийрън протегна ръка и докосна косата му. Леко докосване, изпратило сноп от искри по тялото на Марк. Устата на Кийрън беше сънлива, с мека извивка.

— Надявах се да го сторите — рече. — Тази мисъл ми даваше утеха, докато бях в Сколоманса.