Кралица на въздух и мрак [bg]

Хелън се поколеба. Как би могла да ги остави да отидат, да се хвърлят в такава опасност? И все пак именно това правеха ловците на сенки, нали така? Хвърляха се в опасности? Отчаяно й се искаше да може да поговори с родната си майка.

Но може би правилният въпрос беше: как би могла да им попречи, когато никой не би могъл да се оправи в елфическите земи по-добре от Марк и Кийрън? Да изпратят Кристина сама, бе като да я изпратят на сигурна смърт, да изпратят и тримата, означаваше, че би могла да изгуби не само Джулиън, но и Марк. Но да не им позволи да отидат, би означавало да изоставят Джулиън в царството на феите.

— Моля те, Хелън — каза Марк. — Веднъж брат ми отиде в елфическите земи, за да ме спаси. Трябва да мога да сторя същото за него. Бил съм пленник преди. Не ме превръщай отново в такъв.

Хелън усети как мускулите й се отпускат. Прав беше. Приседна на леглото, преди да е заплакала.

— Кога ще тръгнете?

— Веднага щом Хайме ни донесе артефакта — каза Кристина. — Повиках го с огнено съобщение преди близо час, но не знам колко време ще му е нужно, за да дойде.

— Хайме Росалес? — попитаха Марк и Кийрън едновременно.

Хелън премести поглед между тях. И двамата изглеждаха изненадани и мъничко нащрек, като че ли ревнуваха. Хелън пропъди тази мисъл. Полудяваше, вероятно заради напрежението.

— О, Марк. — Също като неговия, в моменти на напрежение ритъмът на гласа й си възвръщаше наследствената елфическа формалност. — Не мога да понеса да те оставя да отидеш, ала предполагам, че нямам друг избор.

Очите на Марк омекнаха.

— Хелън, съжалявам. Обещавам да се върна при теб невредим и да доведа Ема и Джулиън невредими.

Преди Хелън да успее да изтъкне, че това не е обещание, което би могъл да даде наистина, Кийрън се прокашля. Звукът беше съвсем обикновен и човешки и почти накара Хелън да се усмихне въпреки всичко.

— Ще ми се да бях имал брат или сестра, които да ме обичат толкова, колкото се обичате вие — каза, звучейки досущ като елфически принц. Това впечатление бързо се разсея, когато той отново се прокашля и добави: — А междувременно, Хелън, ще трябва да те помоля да се преместиш от крака ми. Седнала си върху него и започва да става доста болезнено.