Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Магия. — промълви той.
— Точно така. — каза Дъмбълдор.
— Магия… това което мога да правя, е магия?
— Какво можеш да правиш?
— Какви ли не неща. — Струя възбуда премина от шията към вдлъбнатите му бузи; той изглеждаше развълнуван — Мога да местя хартийки без въобще да ги докосвам. Мога да убеждавам животните да правят това което искам, без преди това да съм ги тренирал. Мога да причинявам неприятни работи на хора, които ме дразнят. Мога да ги накарам да страдат, ако реша.
Краката му трепереха. Той направи една крачка напред и седна на леглото отново, гледайки ръцете си, с наведена глава като ли за молитва.
— Знаех, че съм различен. — прошепна той на треперещите си пръсти. — Знаех, че съм специален. Винаги, винаги съм знаел, че има нещо специално в мен.
— Да, бил си доста прав. — намеси се Дъмбълдор, който вече не се усмихваше, а гледаше Риддъл внимателно. — Ти си магьосник.
Риддъл вдигна главата си. Лицето му се преобрази — вече по него се четеше огромна радост, но въпреки това по някаква причина това не накара лицето му да изглежда по-красиво. Точно обратното, фино изписаното му черти станаха някак по-груби, а в изражението му се появи нещо почти животинско.
— Ти също ли си магьосник?
— Да.
— Докажи го! — рече Риддъл рязко, със същия командуваш тон, с който заповяда „кажи истината“.
Дъмбълдор вдигна веждите си.
— Ако го направя, ти приемаш да дойдеш в Хогуортс…
— Разбира се, че да!
— Тогава ще се обръщаш към мен с „професоре“ или „сър“.
Лицето на Риддъл се намръщи за един недоловим миг, преди да каже с неузнаваемо учтив тон:
— Съжалявам, сър. Имам предвид… Професоре, бихте ли ми показали…?
Хари беше сигурен, че Дъмбълдор ще откаже с мотива, че Риддъл ще може да види хиляди демонстрации в Хогуортс, че в момента са в сграда пълна с мъгъли и съответно трябва да бъдат внимателни.
За негова голяма изненада обаче Дъмбълдор извади пръчката от вътрешния джоб на костюма си и я насочи към стария гардероб в ъгъла. След нехаен замах на пръчката дрешника избухна в пламъци.
Риддъл скочи на крака; Хари разбираше прекрасно Риддъл, когато последния подскочи с викове на шок и ярост — всички притежания на Риддъл навярно бяха там. След секунда обаче от пламъците нямаше и следа, оставяйки гардероба като недокоснат.
С втренчен поглед Риддъл погледна от дрешника към Дъмбълдор.
— Откъде мога да се сдобия с пръчка? — попита той с алчно изражение.
— Всичко по реда си. — отговори Дъмбълдор. — Струва ми се, че нещо се опитва да излезе от гардероба ти.
И, разбира се, тих тракащ звук се чуваше от гардероба. За първи път Риддъл изглеждаше изплашен.
— Отвори вратата. — каза Дъмбълдор.
Риддъл се поколеба, но след това премина стаята и отвори със замах вратата на дрешника. На най-високия рафт, над лавица с изтъркани дрехи се намираше малка картонена кутия, която вибрираше, все едно вътре бяха хванати група обезумели мишки.
— Извади я. — нареди Дъмбълдор.
Риддъл взе треперещата кутия, изглеждайки все едно е загубил контрола върху себе си.
— Има ли нещо в кутията, което не ти принадлежи по право? — попита Дъмбълдор.
Риддъл хвърли продължителен, пресмятащ поглед към Дъмбълдор.
— Допускам, че да, сър. — промълви накрая Риддъл с безизразен глас.
— Отвори я. — рече Дъмбълдор.
Риддъл махна капака на кутията и изсипа съдържанието й на леглото, стремейки се да не гледа към тях. Хари, който очакваше нещо доста по-вълнуващо видя няколко малки, използвани във всекидневието предмети — сред тях едно йо-йо и сребърен напръстник. Вече извадени от кутията, те спряха да вибрират и застанаха неподвижни върху тънките чаршафи.
— Ще върнеш предметите на техните собственици с извинение. — спокойно каза Дъмбълдор и постави пръчката в костюма си. — Аз ще разбера дали си го направил. И бъди предупреден — краденето не се толерира в Хогуортс.
Риддъл не изглеждаше особено засрамен; той все още се взираше студено в Дъмбълдор. Все пак той промълви с лишен от емоции глас:
— Да, сър.
— В Хогуортс, — продължи Дъмбълдор. — ние учим учениците не само да използват магия, но и да я контролират. Ти си използвал, убеден съм, поради небрежност силите си по начин, който нито се изучава, нито се допуска в нашето училище. Ти не си първия, а няма и да си последния, който не е имал пълен контрол върху способностите си. Но е добре да знаеш, че Хогуортс може да изключва студенти и Министерството на Магията, да, има такова Министерство, ще наказва все по-строго провинилите се. Всички магьосници, които навлизат в магьосническия свят, трябва да се придържат към правилата, които са приети там.