Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
Бен накара Абърнати да развее кралския флаг и да го размаха над тях. Малката дружина потегли напред.
Само след минути се изкачиха на билото на един хълм, тясната пътечка се разшири в края на дефилето и те се озоваха сякаш пред вратите на ада. Поне на Бен така му се стори. Адът представляваше падина, обкръжена от огромни надвиснали скали, чиито върхове се губеха в мъгла и мрак. Навсякъде горяха огньове. Бяха запалени в огромни каменни пещи, нажежени до бяло. В металните котли вреше разтопена руда и вдигаше пара. В земни и каменни огнища, както и върху метални стълбове, горяха огньове, които трябваше да озаряват цялата околна местност, за да бъде наблюдавана. Горящите огньове бяха червени и всичко бе окъпано в алена светлина. През падината се виеше малка рекичка и водите й бяха обагрени като от кръв, по скалите и камъните се извиваха сенки, подобно оковани същества, които пламъците хвърляха върху камъка. Ниски къщи от камък и тухли бяха разпръснати между огньовете и в близост до тях се намираха кошарите. В кошарите държаха животни, но също и хора. В централната кошара бяха събрани около петдесет странни на вид гноми — опърпани, уплашени същества, чиито прилични на порове лица бяха заровени в паници с храна и ведра с вода. Вън от кошарата също имаше гноми, които поддържаха огъня. Прегърбени и със сведени глави, косматите им тела опърлени и почернели, те наливаха гориво, прибавяха сурова руда, поддържаха пещите и ковяха нажежения метал. Приличаха на прокълнати, изпратени на вечни мъки.
Имаше и тролове, които трябваше да съблюдават точното изпълнение на повинностите. Бяха със стотици, тъмните им, безформени силуети кръстосваха от огън до огън. Някои се включваха в работата, други даваха разпореждания. Троловете бяха навъсени, набити същества, лицата им бяха безизразни и затворени, телата им, мускулести и криви, ръцете и краката им — издължени и по-едри от тъничките им тела. Бяха прегърбени, с твърде широки рамене, с издължени и сведени на гърдите глави. Кожата им имаше цвят на препечен хляб и сякаш не отразяваше, а направо поглъщаше светлината на огньовете. Те кръстосваха пътеките и скалите с кривите си крака, стабилни като копитата на планински кози.
Бен усети, че се задушава, сякаш въздухът бе изсмукан от огньовете. Въпреки задухата, която го обгърна, почувства хлад. Троловете извърнаха глави в тяхна посока и пристъпиха напред с безформените си тела. Малката дружинка вече бе забелязана. Светложълти очи се вторачиха в тях е приближаването на скалните тролове.
— Слезте от конете — тихо заповяда Бен.
Той самият слезе заедно с Куестър и Абърнати. Парснип пристъпи напред до Буниън и коболдите предупредително просъскаха срещу троловете, оголили белите си зъби на алената светлина на пламъците. Филип и Сот се скриха зад Бен и прилепиха дребните си тела до краката му.
Двайсетина скални тролове изникнаха пред тях почти изведнъж. Струпаха се на няколко метра, блъскайки се един в друг и им хвърляха явно враждебни погледи. Огнени гейзери избухнаха зад тях от една отпадъчна яма и се разнесе силен тътен. Никой не се обърна.
— Покажи им знамето — заповяда Бен на Абърнати.
Кралският писар наведе знамето под ъгъл така, че да се вижда емблемата му. Троловете го изгледаха без особен интерес. Бен почака, стрелна с поглед Куестър и пристъпи напред.
— Аз съм Бен Хол идеи, крал на Ландовър! — извика той. Гласът му прокънтя сред скалите и заглъхна. — Кой е вашият вожд?
Троловете го наблюдаваха, но никой не се и помръдна. Племето сигурно имаше вожд. Бен знаеше това от уроците на Куестър.
— С кого мога да разговарям? — попита той с твърд и властен тон.
И други скални тролове се бяха присъединили към първите. Сега редиците им се разделиха и напред пристъпи един трол, опърпан и съсухрен на вид, със сребърни копчета на яката си. Той бързо заговори на език, който Бен не разбираше.
— Той иска да знае какво търсим тук, ваше величество — преведе Куестър. — Изглежда ядосан.
— Разбира ли какво му говоря?
— Не зная, ваше величество. Възможно е.
— Поговори с него на собствения му език, Куестър. Кажи му отново кой съм. Кажи му, че понеже той не е успял да дойде на коронацията, когато бе поканен, аз дойдох да поискам от него обет за вярност.
— Ваше величество, не смятам… Лицето на Бен стана сурово.
— Кажи му го, Куестър!
Куестър поговори накратко с трола, след което се разнесе недоволно мърморене в редиците на събраните зад него. Тролът вдигна ръка и мърморенето престана. Той каза още нещо на Куестър.