Кралица на въздух и мрак [bg]

Марк й хвърли разтревожен поглед, докато влизаха в стаята за гости, където бяха настанили Кийрън. Вътре цареше сумрак. Кристина седеше на един стол до леглото и държеше ръката на Кийрън, а той лежеше напълно неподвижен под одеялото, макар че гърдите му се повдигаха и спускаха от бързото равномерно дишане, нормално за елфите.

Преди да отидат в Идрис, Хелън не знаеше много за Кийрън — само онова, което Марк й беше казал по време на няколкото разговора, които бяха провели набързо, откакто се беше върнал от царството на феите. След като бяха прибрали Тави в къщата край канала, бяха останали будни до късно и тогава тя беше чула цялата история. Вече знаеше колко сложно бе онова, което Марк изпитва към Кийрън, макар че в този миг, докато Марк се взираше притеснено в другото момче, би могла да предположи, че е много по-простичко.

Ала нищо никога не беше просто, нали? Хелън улови бързия поглед, който Марк й хвърли изпод полуспуснати клепачи, докато сядаше до Кристина: тревога, загриженост… за Кийрън, за Ема и Джулиън, за всички тях. Имаше предостатъчно причини за тревога.

— Знам, че искаш да тръгнеш след Джулиън — каза тя. — Да отидеш в царството на елфите. Моля те, недей да правиш нищо глупаво, Марк.

Очите на Марк горяха в мрака. Синьо и златно, море и слънчева светлина.

— Ще направя онова, което е нужно, за да спася Джулиън и Ема. Ако се налага, отново ще стана част от Дивия лов.

— Марк! — Хелън беше ужасена. — Не би го сторил!

— Ще направя онова, което е нужно — повтори той и в гласа му Хелън чу не по-малкия брат, който беше отгледала, а момчето, върнало се пораснало от Дивия лов.

— Разбирам, че си живял с Лова в продължение на години и знаеш неща, които аз не знам — рече Хелън. — Но аз поддържам връзка с леля ни Нене и знам неща, които ти не знаеш. Знам как мислят в земите на феите за теб и Джулиън, и останалите… не като за деца, а като за страховити врагове. Бихте се с Ездачите на Манан. Унижихте краля на тъмните елфи в собствения му Двор, а Ема уби Фал, който е почти бог за феите. Макар че ще намерите някои приятели в елфическите земи, ще откриете и много, много врагове.

— Това е така открай време — отвърна Марк.

— Не разбираш — прошепна Хелън рязко. — Сега извън Идрис всеки вход, отвеждащ в елфическите земи, се охранява, така е от трагедията в Залата на Съвета насам. Феите знаят, че нефилимите винят тях за станалото. Дори ако поемеш по лунната пътека, елфът пука, който го пази, незабавно ще докладва за пристигането ти и от другата страна ще те посрещнат с мечове.

— Какво предлагаш тогава? — попита Марк. — Да изоставим брат ни и Ема в земите на елфите, за да умрат и изгният? Аз бях изоставен в земите на елфите, знам какво е. Никога няма да позволя това да се случи с Ема и Джулиън!

— Не. Предлагам аз да отида след тях. Аз не съм враг в елфическите земи. Ще отида право при Нене. Тя ще ми помогне.