Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)

— Вярно е, че болните не са изследвани от много отдавна. Имаме и доста нови, които направиха по няколко месеца, без да са изследвани за хепатит.

След това се обади и Митрева, а думата й тежеше, защото е съпруга на хабилитирано лице, лекар доцент, а и знае как да се изкаже — спокойно, с подбрани думи и с уважение към събеседника. Аз нея много я уважавах, защото е една от най-опитните сестри, а освен това има и магистърска степен от нашия университет, но в друга специалност. Дипломантката я беше изкарикатурила в научния си труд за колектива ни, че авторитетът й бил без покритие, била го градяла върху авторитета на втория си съпруг, че всички й се подигравали зад гърба и т.н. Не е така. Съпругът й е от моя роден край, познавам го — професионалист от висока класа и прекрасен човек, защо да не се гордее с него? Освен това дипломантката нямаше откъде да знае, че сестра Митрева също щеше вземе магистърска степен три години след нейната. Сестра Митрева каза следното:

— Бих искала да обърна внимание на практиката новите, още неизследвани болни да се диализират на чистите апарати. Така например, пациент Сунай, който понастоящем се диализира в жълтата зала, няколко месеца беше на чист апарат в голямата зала, тъй като беше нов болен и се предполагаше, че не е заразен. Той не е единственият случай. Считам, че докато диализираме непроверени пациенти на чисти апарати, няма гаранции, че и те не са вече заразени с хепатит С и дори с хепатит В. Епидемиологичният риск в отделението ни е много висок.

Старшата изслуша речта с нарастваща тревога, след което каза:

— Права сте, сестра Митрева. Не можем да гарантираме дори един чист апарат.

Тук Дичева не издържа:

— Професорът знае много добре, че нямаме чисти апарати. За какво ги води тези чужденци? И колко народ ще дойде?

Старшата обясни, каквото знаеше:

— Доколкото разбрах, и двете групи са по 15–16 болни, едните от Белгия, а другите от Израел.

— Леле! — писна острогласо Дичева. — Ами как ще ги поемем толкова много? Друг път шефът отказва да вземе и един болен от друг център, и без гости сме претоварени, а сега ги карат направо с автобуса и ни ги тръшват, без да ни питат. И кой ги знае какви ще бъдат капризни!

Друга добави:

— Що не си ги диализира сам? Нали има частен център с пет апарата!

— Кой знае какви пари смъква! — допълни трета.

Всички присъстващи зашумяха развълнувано. Аз си мълчах — нито знаех какъв частен център има професорът, нито ме интересуваше. Той продължаваше да ходи на служебните им събирания, пък аз си стоях на работа, затова не бях в течение.

— По-полека! По-полека! — каза старшата. — Чакайте първо да ви кажа колко пари дава професорът на смяна с чужденци, да ви кажа ли? — и се усмихна дяволито.

Моментално настъпи тишина и към старшата се насочиха внимателни погледи, пълни с надежда и любов.