Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)

— Ще ви обясня — отговаря тя и тонът й вътрешно ме разсмива, но аз си придавам важност и я гледам със строг шефски поглед.

Обяснява ми. Било във връзка с неколкократните промени в името на фирмата-болница.

— Хубаво — казвам намръщено. — Дано да не излезе, че и трудови книжки не знаете как се водят.

— А обходния лист носите ли? — сеща се служителката.

— Забравих го, но ако искате, ще ви го донеса, като идвам за УП-2.

— Няма нужда, вярвам ви.

— Благодаря.

После се качвам в отделението. Прибирам си някои неща от шкафчето, други оставям. Извиквам от коридора:

— Хей, ще ви изнесат отделението и няма да разберете как е станало!

Една млада сестричка притичва. Тя беше в отпуск, затова не е свидетел на събитията около напускането ми. От нея научавам две новини. Едната е ужасна — съпругата на д-р Писалев е загинала на място при тежка катастрофа, станала на 22-ри юни. Дъщеричката му била с комоцио (сътресение на мозъка), но жива. Другата новина е прекрасна — сестричката заминава на работа в Саутхемптън, Южна Англия. Знаех, че е издържала интервюто и много се зарадвах, но същевременно и много натъжих от голямото лично нещастие, сполетяло поета на нашето отделение. Тръпки ме побиха, като си спомних как съм го обвинила в книгата си, че вместо да ме защити, е предпочел да влачи „безкрилите си делници“ с „товар жесток от обич към жена“. Когато съм писала това, той вече е бил вдовец!

Това е засега.

Feci quod potui, faciant meliora potentes.