Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)
- Автор: Стоянова Рени
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)». Краткое содержание книги:
— На какво ви прилича това? — и прихваше да се смее с цяло гърло.
Като се заслушахме и загледахме внимателно наоколо, обаче, наистина се смаяхме — телевизията, вестниците, дори отношенията с най-близките ни се оказаха пропити с лични нападки и обидни квалификации. Как не го бяхме забелязвали дотогава?
Може би ако не бях започнала да следвам, никога нямаше да подам сигнал за каквито и да било нередности на работа. Защото и да се замислех, нямаше да се реша да изкажа писмено мнението си. Ако изобщо се замислех. Може би нямаше да се задълбочавам. Просто щях да си върша работата. Нареждат ми — изпълнявам, какво има толкова да му мисля, нали други отговарят? Съответно никога нямаше да попадна под кръстосан огън от обидни квалификации — най-вече от страна на отговорни лица, но не само от тяхна. Щях да продължа да си живея спокойно. Ами инцидентът от януари? Щеше да се покрие, най-вероятно. Нямаше да напиша нищо за него — нали и без това никой не ме караше да пиша, трябваше само да отговоря на два-три въпроса пред шефа и толкова — все едно, че нищо не се е случвало. Може би нямаше да се оплаквам писмено и от клеветите на Скорчева. Или пък нямаше да ми прави впечатление, че ме клевети. Или щях да се уплаша и да си налегна парцалите. Всъщност тя можеше въобще да не ме закача, ако си бях налягала парцалите по-отрано. Май прекалено се впрягах за дреболии. Засягах се от най-малкото нещо. Да не би да е било от критическата? Вие решете, само не забравяйте едно странично на пръв поглед обстоятелство — досег до англоезичната култура през периода на критическата възраст. А досегът до англоезичната култура, както и до цялата западна култура по принцип, носи не само откритието, че персоналните нападки са посегателство върху достойнството на човека, но и едно друго откритие — че всеки човек има достойнство, дори най-незначителният. Не само шефовете! Затова на Запад толкова се вълнуват от проблемите на малцинствата, на инвалидите, дори на психично болните и на бавноразвиващите се.
Сега си мисля и за едно друго съвпадение. В първи курс имахме, значи, англоезичен преподавател от еврейски произход. Той ми помогна да надделея комплексите си. Не само аз имах комплекси, и колегите ми имаха, а и повечето български студенти също така. Ако случайно не са успели да ги получат докато са ходели на училище, в българските университети се грижат достатъчно — унижават и комплексират младите хора. Сигурно така най-добре ги подготвят за живота. Срещата с американеца беше първото предизвикателство за нас, студентите по английска филология. Точно така — предизвикателство — модерна дума, много използвана в днешно време. Предизвикателство за англоезичните означава не провокация, а сблъскване с нови обстоятелства, непривични за нас, които ни подлагат на изпитание. И така, значи, в университета ни имаше преподавател от еврейски произход, точно когато започвах да следвам, а когато напусках работа, в отделението ни дойдоха на диализа група пациенти от Израел. Какво странно съвпадение, каква ирония на съдбата! Представям си какво могат да кажат антисемитите сега:
— Ето виждате ли? Търсете евреите! За всичко те са виновни!
В разговора с изпълнителния директор темата за евреите също беше застъпена, просто нямаше как да я подминем. Поговорихме си за 13-те пациента от Израел, които бяха планирани да се диализират на следващия ден в една смяна — всички наведнъж.
— Моля ви се, г-н директор, опитайте се да разберете реалното положение. Дори и да приемем, че имаме осем-девет горе-долу чисти апарата, те не са, нали, но да ги наречем сега условно чисти, защото както не сме си изследвали от сума ти време болните, просто не можем да гарантираме и за един апарат, че е чист. И сега пристигат 13 болни от Израел. И мислят да ги диализират наведнъж!
— Има си хора, които отговарят за това! — отговорихте вие, г-н директор, спомняте ли си?
А спомняте ли си аз какво ви отговорих:
— Предупреждавам ви, за да не видите какво значи наистина кошмар. Молете се да не ви мине проверка от Израел! Белгийците вече започнаха, няма как, мерки са взети, наистина, но мерки по нашенски, а евреите са планирани за утре, само за една диализа са, по-добре да ги спрем, да ги пратим в Алпина? — Центърът в Алпина е закрит, вметнахте вие на това място. — Нещо друго да се направи тогава, но да не идват при нас, моля ви се!
После си припомнихме българския подвиг — спасяването на евреите от лагерите на смъртта през Втората световна война — и стана дума, че пак трябва да ги спасим, че аз точно това се опитвам да направя, нали така ви казах, г-н Янев? Та така си поговорихме за евреите с господин изпълнителния директор.