Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)
- Автор: Стоянова Рени
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)». Краткое содержание книги:
— Къде са евреите? Кой ги скри? Търсете евреите!
Двадесет и трета глава
Много неща има за разказване още. Но трябва да преминавам към финалните сцени, защото съм си поставила срок да свърша книгата до 1-ви юли — последния ден от редовния ми отпуск, а аз обичам, като си поставя срок, да си го спазвам. На нас, българите, липсата на точност ни е една от малкото слабости. Идва оная вечер, например, клиент и ми дава нещо за превод, много спешно било, трябвало му за сутринта на следващия ден. Сядам и го правя до след полунощ, а на сутринта онзи го няма никакъв. Дойде чак вечерта. Плати си, разбира се, както се бяхме разбрали, по най-високата тарифа, ама защо трябваше сън да не спя, като не е било толкова спешно, пък и той можеше да си спести някой лев.
Ами д-р Станчев, като взе от мен „Фани Хил“ да я прочете? Нищо и никаква книжка, пък и лесно се чете, но я задържа повече от два месеца. Колко пъти трябваше да му напомням, докато я върне!
— Д-р Станчев, носите ли ми книжката?
— Пак забравих, душко, повярвай ми, просто забравих! В къщи е, не съм я загубил.
— Не се и съмнявам, че сте забравили. Пак ще ви напомня.
Добре че си я прибрах малко преди да напусна, защото така и щеше да си остане в нечий шкаф или дом. Никой от колегите не ми се е обаждал, откакто излязох в отпуск. Една колежка ми дължи смяна, поне тя да се беше обадила, да предложи да ми я плати, като не може да ми я върне. Може би смята, че малко съм била наказана, та гледа и тя да добави своя скромен дял. Също като възрастната жена, която добавила сноп съчки към кладата на Ян Хус, еретика, загинал мъченически през 1415 г., чиято смърт става повод за голямо въстание в Прага през първия от петте тъмни века на турско робство в нашата история. Хус е изгорен от Инквизицията на моята възраст. Остава и аз да възкликна сега като него:
— О, свещена простота! — че да ми поолекне поне малко.
„Фани Хил или мемоарите на една лека жена“ беше най-сладкото колективно четиво в отделението, колективно, защото обикаляше от ръка на ръка и сладко, защото представлява първият английски порнографски роман. Бил публикуван за пръв път през 1749 г. и веднага предизвикал скандал, то се знае. После двеста години е четен тайно, като апокрифна литература, пренесен бил в Америка и в много европейски страни. Най-накрая, след съдебен процес през 60-те години на 20-ти век, оправдават романа, дори казват, че е достоен да заеме полагащото му се място във величествения пантеон на английската литература. Наистина заслужава, нито е вулгарен, нито е насилнически, по-скоро е остра сатира на обществото от онова време. Гарниран е, естествено с множество пикантни сцени и затова се чете с лекота. Езикът на романа е изящен. На места звучи като поезия.
Носех го и в нашия университет миналата година на очните. Смятах да предложа на младия ни, амбициозен преподавател да приложи към този роман практиките на текстилизация, по които, предполагам, е най-добрият експерт не само в България, но и на света, но не посмях. Наистина трябва да е най-добрият експерт по тези неразбираеми за широката публика въпроси, защото сам беше изобретил и въвел термина текстилизация в една своя статия, публикувана и университетско издание през 1996 г., след като научно беше установил, че съществуващите дотогава термини, като например текстура, текстуалност, интертекстуалност, екстратекстуалност и други подобни филологически специалитети, не са достатъчни. Трябва да се добави и текстилизация, препоръчваше той в статията си и чрез нейните практики да се трасира картата на не знам какво си беше. Побоях се да му предложа да си изпробва практиките върху „Фанито“, защото нещо не ми беше напълно ясен теоретико-практическия му принос към лингвистиката и щеше да си помисли сигурно, че му се подигравам или най-малкото нямаше да обърне внимание на дилетантските ми въпроси. По принцип, трябва много да внимавам да не сгазя лука в университета, че може и да не си завърша висшето образование. И накрая какво? От два стола, та на земята.