Онова, което не ме убива
- Автор: Лагеркранс Давид
- Серия: Millennium #4
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-673-6
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онова, което не ме убива». Краткое содержание книги:
Внимание, финалът е отворен!
В друга своя по-възрастна версия той седеше на маса по-навътре вдясно и, изглежда, изпробваше някакъв нов дебют. До него се мъдреха две торби с покупки. Носеше жълт пуловер от овча вълна, прясно изгладена бяла риза и чифт лъскави английски обувки. Предвид обстановката, като че ли малко бе попрекалил с опитите да изглежда елегантен. С предпазливи, сякаш опипващи почвата стъпки Лисбет се приближи и го попита дали иска да играе. В отговор той я измери с поглед от глава до пети. После рече:
— Окей.
— Много мило от твоя страна — отвърна тя като добре възпитано момиче и седна, без да обели и дума.
Когато дебютира с e4, той отговори с b5, полски гамбит, а сетне тя затвори очи и го остави да си продължава.
Арвид Вранге се мъчеше да се съсредоточи върху играта. Не напредваше особено. За щастие, тази пънкарка не беше от най-големите звезди. Не че никак не я биваше. Навярно бе отдадена на играта. Но каква полза. Разиграваше я и тя със сигурност бе впечатлена. Кой знае, може би след това щеше да му се удаде да я заведе у дома. Изглеждаше сдухана, а Арвид такива не харесваше, но така ѝ стърчаха зърната, че може би щеше да му пооправи настроението. Утрото беше твърде гадно. Новината за убийството на Франс Балдер едва не го нокаутира.
Онова, което изпитваше обаче, не беше точно печал. Беше страх. Пред самия себе си Арвид Вранге упорито твърдеше, че бе постъпил правилно. Какво можеше да очаква проклетият му професор, при положение че го третираше като изтривалка? Разбира се, нямаше да е много красиво да се разчуе, че Арвид го е продал, а най-лошото в случая бе, че онази история сто на сто имаше връзка с убийството. Не знаеше каква е връзката и се опитваше да се утеши с мисълта, че идиот като Балдер неизменно си бе създал хиляди врагове. И все пак някъде дълбоко в себе си знаеше: единият инцидент е свързан с другия, а това го караше да се страхува за живота си.
Още откакто Франс бе постъпил в „Солифон“, Арвид се тревожеше да не би драмата да добие нов, обезпокоителен обрат. И ето че сега седеше тук и искаше никога нищо да не се е случвало, и със сигурност това бе причината да хукне из центъра този предобед и да накупи компулсивно маса маркови дрехи, а накрая да се озове тук, в шахматния клуб. На моменти шахът все още успяваше да разсее мислите му и вече наистина се чувстваше малко по-добре. Усещаше, че държи нещата под контрол и че е достатъчно находчив, за да ги преметне всичките. Я как играеше само, пък и тази мацка си я биваше.
Дори в играта ѝ се долавяше нещо творческо, нещо в разрез с общоприетото, с което навярно би надвила повечето от присъстващите. Обаче той, Арвид Вранге, имаше пълно надмощие. Толкова умно и вещо играеше, че тя дори не забеляза как е започнал да затваря пътищата пред царицата ѝ. Просто напредваше тихомълком и ето че отнесе царицата ѝ, без да пожертва нищо повече от един кон, сетне заяви с флиртуващ, мъжкарски тон, който нямаше как да не я впечатли:
— Sorry baby. Your Queen is down!17
Не получи нищо в отговор, нито усмивка, нито думичка, нищо. Момичето само увеличи темпото, сякаш искаше набързо да сложи край на своето унижение, и защо не? С удоволствие щеше да съкрати този процес и да я изведе някъде на по 2-3 чашки, преди да я изчука. Може би в леглото нямаше да е точно миличък към нея. И все пак най-вероятно щеше да му благодари после. Вкисната мърша като нея със сигурност не беше правила секс дълго време и навярно изобщо не беше свикнала на такива яки пичове като него — дето играеха на подобно ниво. Реши да ѝ обясни някои неща от висшата теория на шахмата. Но така и не успя. Нещо не вървеше съвсем както трябва. Започна да долавя съпротива, която не проумяваше, и дълго време се убеждава, че си внушава или че е направил някой невнимателен ход. Нямаше начин да не поправи нещата, стига само да се съсредоточи, ето защо мобилизира целия си инстинкт на убиец. Положението само се влоши.
Чувстваше се притиснат и каквито и усилия да полагаше, тя отвръщаше на ударите. Накрая бе принуден да приеме, че балансът на силите се е променил необратимо. Стори му се налудничаво. Беше повалил царицата ѝ, ала вместо да затвърди надмощието си, изпадна в катастрофално слаба позиция. Какво се беше случило? Дали не бе пожертвала царицата умишлено? Не и толкова рано в партията. Би било невъзможно. Тези неща се случваха в книгите, не в кварталните шахматни клубове във Васастан. И не в изпълнение на обсипани с пиърсинги пънкарки, особено срещу велики играчи като него. При все това вече нямаше спасение.
17
Sorry baby. Your Queen is down! (англ.) — Съжалявам, бейби. Царицата ти падна! — Б.пр.