Кралица на въздух и мрак [bg]

Не искам да бъдеш ядосана, беше казал.

Ръцете му все още бяха извити около задната част на бедрата й, придържайки я към него.

— Всъщност не съжаляваш наистина, нали? — прошепна тя до устата му.

Над очите му сякаш се спуснаха капаци. Ема познаваше това изражение. Опитваше се да измисли какво да каже. Не верните думи, а правилните, най-подходящите и водещи до резултат. Думите, които щяха да му донесат онова, което искаше и от което се нуждаеше.

Ема открай време се гордееше с неговата находчивост, разбираше и обожаваше нуждата от нея. Тя бе прашката на Давид, единствената мъничка защита на Джулиън срещу огромния свят, настроен против него. Единственият начин, по който знаеше как да закриля онова, което обичаше.

Ала на какво би бил способен без любов като движеща сила зад всичко, което правеше? Един Джулиън без чувства беше Джулиън, който би могъл и щеше да манипулира всички.

Дори нея.

Той се отпусна на пети и свали ръце до тялото си с все същото неразгадаемо изражение. Преди да успее да каже каквото и да било обаче, от долното ниво се разнесе шум — някой влезе в стаята.

Те скочиха разтревожено от леглото и няколко секунди по-късно стояха, малко пораздърпани, на стъпалата, отвеждащи в главната стая.

Нене беше там, с ключ в ръка, вдигнала поглед към тях. Носеше ливреята на придворен паж. Когато ги зърна, бледите й вежди подскочиха.

— Какво казваха човеците? В неподходящ момент ли идвам?

— Всичко е наред — увери я Джулиън.

Изражението му беше нормално, сякаш нищо не се беше случило. Ема нямаше представа как изглежда нейното лице, но знаеше как се чувства: сякаш в нея беше зейнала дупка.

— Радвам се да го чуя. — Нене отиде в центъра на стаята и се обърна към тях. — Защото трябва да говорим. Сега. Бързо, слезте тук. Кралицата ви предаде и нямаме много време.