Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
Запита се дали няма светове, където не се редуват денят и нощта — където е само ден или само нощ, или пък постоянна смесица от двете. Питаше се дали с отслабването на магията Ландовър няма да се превърне в един такъв свят.
Това бе мрачна възможност и той я прогони с изблик на активност. Стана, изми се, облече се, събра едно друго за пътуването, поздрави Куестър, Абърнати, Буниън, Парснип, Филип и Сот на закуска, нахрани се, изпроводи багажа си до товарните мулета на отсрещния бряг на езерото, яхна Ядеца и се разпореди да тръгнат. Стараеше се да не мисли за съня, превръщащ се в блед спомен, който бе по-добре да забрави. И ето че Ландовърският крал, заедно с придворните и гони гномите, пое отново на път.
През целия ден пътуваха през хълмистия терен на север, минаваха гористи склонове, покрити с храсти долчинки и падини, и езера, заобиколени от гъста растителност. Минаваха западно от Зеленоречието и източно от Дълбокия свлек. Над тях грееше слънце, прибулено от облаци и мъгла — едно смътно бяло кълбо светлина, което едва успяваше да разпръсне нощния мрак. Земята, през която вървяха, изглеждаше пуста и болна. Листата и храстите бяха потъмнели и покрити с петна, тревите изглеждаха сухи и като попарени от слана, дърветата бяха покрити с плесен, която изсмукваше соковете им. Земята все повече заболяваше и биваше напусната от живота.
Привечер Страбо премина покрай малката дружинка. Драконът се появи откъм запад, като огромна хвърковата сянка, по-тъмна от тъмното небе, по което хвърчеше. Гони гномите го видяха на мига, скочиха от коня, на който яздеха и двамата, и изчезнаха сред храстите. Останалата част от групата мълчаливо наблюдаваше как драконът прелита на изток. Цели петнайсет минути, след като бе отлетял, Бен и другарите му не можаха да убедят гномите да излязат от укритието си и да продължат пътуването.
Отседнаха да нощуват в една падина, обградена от ябълкови дървета и групи брези. Светлината бързо премина в здрач и те вечеряха на тъмно. Никой не беше особено словоохотлив. Всички изглеждаха погълнати от собствените си мисли. Нахраниха се и веднага легнаха да спят.
Следващия ден не бе много по-различен от първия — сив, мъглив и неуютен. Прекосиха границите на Зеленоречието и навлязоха сред хълмовете, водещи нагоре към Мелкор. Мъглите на вълшебния свят, който обграждаше долината, сякаш се бяха спуснали далеч навътре към склоновете на Мелкор и образували сива пелена, която забулваше всичко. Яздеха натам и най-сетне навлязоха сред мъглата. Към обед вече бяха напълно погълнати от нея.
Буниън ги водеше напред със сигурна и неотклонна стъпка. Очите му виждаха по-надалеч от неговите спътници. Поеха по скалист път, който постепенно се превърна в пътека, докато накрая стана тясна, разровена диря. Скални канари и сенки се скупчваха наоколо. Намираха се в Мелкор. Бързо започна да притъмнява. Бяха принудени да слязат и да водят конете си, тъй като пътят напред бе неравен и рискуваха да се катурнат. Филип и Сот вървяха един до друг, докато групата напредваше, и си мърмореха, явно неспокойни. Бен се взираше с присвити очи в мъглата и мрака, опитвайки се да види какво има насреща. Все едно да се взира зад художествено платно.
Бен Холидей все повече се отдаваше на отчаянието. Цял ден се опитваше да го прогони, но то бе упорито и най-сетне го завладя. Тази експедиция в страната на планинските тролове за освобождаване на заловените гони гноми бе за него по-важна, отколкото му се искаше да си признае. Тя сигурно бе последния му шанс. От никого не бе получил подкрепа и признание на трона. В нищо не бе успял, откакто прие кралството. Ако и сега се провали — пред тези презрени и жалки гноми — кой щеше да го зачита? Слухът за неговия провал щеше бързо да се разпространи и едва ли някой друг щеше да се обърне за помощ към него. Той ще се превърне в самозванец, за какъвто го бе взел лорд Календбор.
Спусна се нощта. Пътят напред стана още по-труден и те забавиха крачка. Някъде в далечината се чу гръм, придружен от ярка светкавица. Бледочервеникав отблясък пропъпли в мрака. Бен се взираше в отблясъка неуверено. Гръмотевиците и светкавиците станаха малко по-различни — наподобяваха не толкова приближаваща буря, колкото нещо друго.
Буниън накара групата да спре. Той размени няколко думи с Куестър и магьосникът се обърна към Бен. Червеникавият отблясък идел от огъня на пещите на троловете, гръмотевицата и светкавицата били звуци от ударите на кирки и проблясък на кован метал.