Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
— Но вие нямате никаква подкрепа, ваше величество — изтъкна Куестър.
— Така е, но ако успея да помогна на гномите, може би следващият път ще имам подкрепа. Гномите ми дадоха обет за вярност, какъвто нямах преди тяхното идване. Те заслужават нещо в отплата. Може би и другите ще ми дадат обет, когато видят, че тронът може да бъде полезен дори на гони гномите. Това може да ги накара да се замислят.
— Колкото камила ще мине през иглени уши — изръмжа Абърнати.
— Възможно е — съгласи се Бен. — И по-странни неща успях да видя, откакто съм тук.
Те се спогледаха безмълвно.
— Аз не искам да имам нищо общо с тази работа — каза Куестър. Прилепското му лице изразяваше колебание.
— Аз също — заяви Абърнати.
— Значи, споразумяхме се — заключи Бен. — На мен също не ми допада, но въпреки това ще я приемем. Ще я приемем, защото сме длъжни. Стига вече учение, както се казва. Време е да се изправим срещу реалния живот. Доведете гномите.
Куестър и Абърнати се поклониха чинно и напуснаха стаята, като си мърмореха под нос.
Гони гномите се върнаха, бълвайки всякакви уверения в добра воля. Мъхнатите дървесни ленивци били любимата храна на техния народ, настояваше Филип. Да, мъхнатите дървесни ленивци били твърде вкусни — съгласяваше се Сот. Бен рязко ги прекъсна.
— Молбата ви ще бъде удовлетворена — заяви той. Бе готов да тръгне с тях към Мелкор, за да види какво може да се направи, за да се освободят взетите в плен гони гноми. Щяха да потеглят от Сребърния дворец призори. Филип и Сот го погледнаха невярващо, после се свлякоха на колене пред него, с отвратително раболепие. Бен веднага ги накара да се изправят.
Той отиде сам в Панорамата след вечеря. Абърнати заведе гномите в стаите им (но отказа да общува с тях на друго място в двореца), а останалите се заеха с подготовката за пътуването на север. Бен разполагаше с време, което можеше да използва както иска. Реши да надникне какво става в езерната страна.
Нощта бе тъмна и потънала в мъгла, не по-различна от другите нощи, седем от ландовърските цветни луни едва се виждаха над хоризонта, звездите блещукаха като улични лампи сред нощната мъгла. Панорамата го отведе мигновено в Езерната страна и той бавно се спусна в Елдъру. Градът бе осветен от факли покрай алеите и пътищата. Населението още не се беше прибрало у дома. Смеховете и непринудените разговори го накараха да се почувства някак неудобно, като някакъв натрапник. Той премина над амфитеатъра и се спусна надолу покрай градските домове и магазини, покрай къщата, където бе спал и сред дълбоките гори. Откри старите борове, където майката на Уилоу бе танцувала. Мястото бе пусто. Дървото, в което Уилоу се бе преобразила, го нямаше. Уилоу също я нямаше никъде.
Остана известно време сред гъстата гора, мислейки си за Ани. Не можеше да обясни защо, но имаше нужда да мисли за нея. Нуждаеше се от нея, но знаеше, че Ани я няма и няма смисъл да мисли за това. Чувстваше се самотен — един скитник, далеч от дома и приятелите си. Носеше се по течението. Чувстваше, че се е откъснал от всичко и то напразно. Имаше нужда някой да го увери, че всичко ще се оправи, че постъпва правилно и че ще дойдат по-добри времена.
Нямаше обаче кой, беше напълно сам.
Минаваше полунощ, когато Бен най-сетне се насочи обратно към Сребърния дворец. С нежелание откъсна ръце от парапета на Панорамата и се озова отново у дома.
СКАЛНИТЕ ТРОЛОВЕ
Нощта бе последвана както винаги от утрото, но Бен се събуди, питайки се защо ли трябва да е така. Беше в мрачно настроение и нервите му бяха опънати, след като бе сънувал мрачни и потискащи сънища за смърт и провал. Сънува, че е заобиколен от хора, които умират, а той е безсилен да ги спаси. Лицата им не му бяха познати, но в съня му изглеждаха напълно реални. Изглежда че бяха негови приятели. Не искаше те да умират, но не можеше с нищо да им помогне. Отчаяно се опитваше да се отърси от съня, за да избяга от онова, което ставаше, но не можеше. Изпита онова ужасно чувство за безвремие, когато подсъзнателното ти внушава, че никога няма да се събудиш, и че единствената реалност е сънят. Когато най-сетне отвори очи, светлината на утрото се процеждаше през прозорците на спалнята му, сива и потънала в мъгла. Сънят му също бе сив и обгърнат в мъгла — сумрак, в който нито денят, нито нощта вземаше надмощие.