Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)
Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)

Электронная книга - «Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)». Краткое содержание книги:

Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)
1 ... 82 83 84 85 86 87 88 89 90 ... 129
Перейти на страницу:

— Ако не бяхте вие с д-р Станчев, сигурно нямаше да е толкова весело. Вие двамата правите веселото.

Д-р Станчев може да продължи да дава приноса си в правенето на весело, без мене обаче. Аз се навеселих, наприказвах се за секс, наразказвах се на вицове, наситих се на служебни забавления в работно време. При нас от всичко можеше да стане смешка. Тежко болен, например, беше чакан от дълго време да почине. Тежеше и на персонала, и на близките си и явно нямаше да се оправи. Една сутрин на петминутката най-сетне дойде облекчаващата вест. Докладва нощната:

— Болният почина на моето дежурство.

И битовката гръмна от ликуващи възгласи:

— Браво!

— Заслужаваш медал!

— Най-накрая!

— Отървахме се!

Аз също се смях и така, през смях, казах:

— Боже, ако някой ни чуе, ще си помисли, че сме някакви чудовища.

— По-тихо, момичета — каза старшата. Тя често ни казваше да не викаме толкова, че се чува и в коридора, неудобно е, болни хора лежат в отделението, външни лица влизат.

Толкова хубаво си живеехме, наистина. Спомням си последния месец на работното ми място — месец май. Дълго очакваната пролет дойде изведнъж. Стопли се времето, разведриха се лицата на хората по улиците. Ние в отделението прибрахме печката, с която отоплявахме битовката зимно време и свалихме халатите. Вече можехме да отваряме вратата към терасата, като пушим, за да не се издушим. Бях се върнала в залите и се чувствах прекрасно, защото издържах с чест натоварването в стационара и дори извоювах на сестрата след мен да се води по график до 15:00 ч., за да си свършва спокойно работата, пък ако беше по-сръчна или в отделението се водеха по-малко болни, и да си тръгва по-рано — какво лошо? Винаги сме гледали да си тръгнем по-рано по възможност. Шефът често ни стряскаше със заплахи, че щял да ни проверява кога идваме и кога си тръгваме. Сутрин закъснявахме с по пет-десет минути, вярно е, и аз съм го правела, и си тръгвахме някой път половин час преди 19:00 ч. Преди година поставихме въпроса, че от месец на месец влачим по 40–50 часа извънреден труд и все чакаме да ни го компенсират със свободни дни, но работата не намалява, напротив, така че проблемът изглеждаше неразрешим. Неразрешим ли? Шефът го разреши много лесно, като нареди след като свърши третата диализна смяна някъде към полунощ, да ни извозват по домовете с линейка и така изведнъж часовете ни намаляха и влязохме в норма. Сметката е много проста. От 4–5 нощни на месец като отрежете по шест часа — ето ви ги 24–30 часа по-малко. Бързо свикнахме с новия си график и дори започна да ни харесва. Тогава шефът започна да ни заплашва пък, че нощем не сме стояли точно до 24:00, а сме си тръгвали към 23:00, като свършим с болните или най-късно към 23:30. А той самият кога идваше на работа и кога си заминаваше, никоя от нас не знаеше и нямаше как да разбере — кабинетът му е извън отделението, а ако го потърсим и го няма, пак нищо не можем да му кажем — нали е шеф, има важни дела някъде из болницата или извън нея. По едно време се чуваше, че имал частна аптека, но после казаха, че се отказал да върти бизнес. Дали е вярно, не знам.

Знам, обаче, че сред сестрите, старшата водеше класацията по най-много неизработени часове. Нея я виждахме, като си отива час-два по-рано, беше ни пред очите. Понякога я нямаше и по цял ден. Обаждаше се от предния:

— Утре няма да бъда на работа. — И толкова. Казваше, че си води отчет и ги приспада от дните за отпуск.

Веднъж й зададох въпроса защо си тръгва по-рано. Отговорът й беше следният:

— Веднага напусни кабинета ми!

След това научих, че работела и на друго място и я попитах:

— Защо не ми каза, че работиш на друго място, щях да ти вляза в положението? — Беше точно по времето на скандалите около моя сигнал за опасността от зараза. И двете бяхме напрегнати. Помолих я за цигара, макар че не пушех, тя ми услужи и ме помоли да седна и да си поговорим човешки. Поговорихме си точно по този начин. Сестра Атеш присъстваше на разговора ни. Казах й, ако се опасява, че мога да я потърся за свидетел пред съда, да излезе, но тя премълча и остана. Не е важно какво толкова си говорехме. Беше разговор между две жени и майки, не между старша и редова сестра. Съвсем нормален, човешки разговор, какъвто бяхме водили много пъти през дългите години заедно. Та тогава й казах: — Оня път можеше да ми кажеш, че работиш и на друго място, щях да ти вляза в положението. Що ми се правеше на голям шеф?

Това за големите шефове е един от принципите в цяла България. По повод критично предаване по телевизията за депутатите, че не спазват работното си време или че изобщо не стъпват на заседания и пропускат гласувания в парламента, в отделението коментирахме, че само нас ни плашат с уволнения за пет минути закъснение, а пък депутатите си правят каквото си искат. Тогава шефът ни скастри:

1 ... 82 83 84 85 86 87 88 89 90 ... 129
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)