По мъж така не съм копняла
- Автор: Бийман Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По мъж така не съм копняла». Краткое содержание книги:
Тонът й го накара да намръщи чело.
— Не е ли това най-добрият ход? Пристанищата са като малките градове. Всички знаят какво мисли всеки още преди да си го е помислил.
— Да. Точно затова пристанищата и малките градове са пълни със зловредни слухове и безвкусни клюки — Сара скочи на крака толкова рязко, че яхтата се залюля.
Мат я хвана за ръката.
— Хей, какво е станало? Просто направих едно изгодно предложение. Вложила сте много труд в „Бети“, можете да изкопчите добра цена за нея. Освен това, имате разрешително за риболов.
— По-скоро ще я потопя, отколкото да я продам на някой… на един аматьор.
— О, не разбирам защо сте толкова раздразнена — Мат се изправи до нея — беше много едър и много наблизо.
Сара се опря на мачтата.
— Идеята да продам лодката на човек, който не разбира нищо от риболов е направо смехотворна! Така или иначе, нямам намерение да я продавам, както може би са си помислили онези малоумници от кръчмата — вдигна глава и погледна с известно удовлетворение очите му, които блестяха гневно. — Освен това, в пристанището има много други лодки с напълно валидни разрешителни за риболов.
— Но „Бет“ ми харесва, а и всичко, което дочух за нея показва, че е добра за риболов.
— В това не се съмнявайте изобщо. Но няма да можете да я използвате.
— Искате ли да се обзаложим? — Мат се усмихна широко.
Сара хвърли поглед на силното му, тренирано тяло.
— Добре, става!
Беше доволна. Хвана го натясно.
— Не съм си осигурила още помощник за сезона. Ако работите с мен и се справяте, ще ви помогна да си намерите лодка не по-лоша от „Бет“ и притежаваща лиценз за риболов.
Мат направо зяпна като чу предложението. Щеше да каже нещо, но Сара го спря с жест:
— Преди да отговорите, имайте предвид, че това значи усилена работа и никакъв лукс, освен чистия въздух. Усилната работа и чистият въздух.
— Значи да смятам, че съм назначен за кормчия!
— Не, за помощник.
— Дадено!
— Дадено? Какво значи това? — усмивката на Сара изчезна. Гледаше го, без да разбира нищо. Беше се хванала в собствения си капан. Сега беше негов ред да злорадства:
— Някакви заповеди, капитане.
„Няма сериозно намерение да идва с мене“ — размисляше Сара, докато завиваше към паркинга. От това място се виждаше цялото пристанище. Същото обясни и на майка си и дъщеря си. Всичко беше само шега!
Взря се в дългата редица лодки и бързо разпозна „Карена“. На борда на яхтата нямаше никакво движение, докато на съседните плавателни съдове вече кипеше ежедневната работа.
„Успал се е“ — въртеше се в главата й, докато отваряше багажника.
Извади натъпканата догоре хладилна чанта и се наведе за картонените кашони. Една силна ръка я изпревари.
— Мисля, че и на сушата се нуждаете от малко помощ, капитане.
Като чу гласа му, Сара трепна. Обърна се и погледна Мат. Беше облечен в дебел светлосив пуловер. Косата му беше мокра и разрошена. Тя си пое дълбоко въздух. Отдавна не беше имала възможност да разговаря с толкова атрактивен мъж.
— Това трябва да се занесе в лодката. Хранителни продукти, нищо особено — колбаси, плодове, картофи, нещо за пиене.
Мат вдигна на рамо най-тежкия кашон.
— След вас, капитане. Мисля, че после ще трябва да взема някои неща и от „Карена“.
Последва я по дървения кей. „Значи държи на думата си — разсъждаваше Сара, — като нищо може да дойде на «Бети» под мое командване“. Май си беше вкарала автогол. Сега щеше да прекарва по цели дни сам-самичка с този непознат, зареяна из водите на Пасифика. Дори наблизо да имаше и други рибарски лодки, на борда щяха да бъдат само двамата.
„Ще го накарам да работи до премаляване“ — реши Сара, наблюдавайки го как подрежда кашоните в каютата. После той отиде до яхтата си да си вземе багажа.
— Какъв е маршрутът днес? — попита Мат, след като се върна с голям спортен сак и кашон с провизии.
— Ще тръгнем на юг, към „Капе Бланко“. Зависи какво ще намерим и кога. Ще поддържаме постоянно връзка с другите лодки.
Докато Сара пускаше мотора, Мат извади нещата си и ги подреди в каютата. Покрай тях вече минаваха и други лодки на излизане от пристанището. Навън, в открито море, тяхното присъствие щеше да бъде много важно.
— Донесъл съм пълен термос с кафе. Можеш да изпиеш една чаша. Аз ще подържа кормилото през това време.
Горещото кафе й дойде добре.
— Благодаря — Сара наблюдаваше отстрани загорялото му лице с правилни, мъжествени черти.
За миг изпита желание да прекара пръсти по тъмнорусата му коса.
В този момент мъжът се обърна и срещна погледа й. Беше сериозен и съсредоточен в управлението.