По мъж така не съм копняла
- Автор: Бийман Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По мъж така не съм копняла». Краткое содержание книги:
— Не е парфюмът ми. Може би миризмата е твърд силна за изтънченото ви обоняние. Тъкмо щях да мия четките.
Мат пръв изкачи стъпалата и й подаде ръка. Пръсти те му бяха силни и топли — Сара трепна при допира им. Като влязоха в машинното, мъжът огледа с интерес инструментите, индикаторите и старото кормило, изработено от дърво и месинг. Внимателно докосна кутията на компаса.
Сара се облегна на стената. Тук мястото беше дори по-малко, отколкото в каютата и тя просто чувстваше топлината, излъчвана от тялото на Мат. Близостта му я правеше неспокойна. Извикваше у нея рояк спомени от отдавна отминалото време, когато Грег беше жив.
Мат се извърна и я погледна в очите. Погледът му беше изпълнен със съмнение.
— И вие управлявате всичко това съвсем сама?
— Естествено.
Той пристъпи крачка напред и хвана ръката й. Обърна я с дланта нагоре и се загледа. Въпреки многото работа, ръцете на Сара бяха с мека, еластична кожа. Мъжът се засмя сухо:
— Май ме вземаш за глупак?
Преди да каже каквото и да било, той я привлече към себе си и бързо я целуна по челото.
— Когато пораснеш, малката, можеш да ми се обадиш.
Обърна се и излезе през вратата. Сара почувства как гневът я изпълва. Лицето й почервеня. Пристъпи навън, но Мат беше изчезнал.
Гневът й постепенно премина и по лицето й заигра усмивка. Помисли си, че сигурно изглежда доста по-млада, отколкото е всъщност. Тази мисъл й допадна. Влажният въздух поддържаше кожата й мека и без бръчки, от постоянната работа тялото й беше станало гъвкаво и издържливо. Сигурно самоувереният яхтсмен я вземаше за някоя глупава тийнейджърка.
Но това не му даваше право да я целува! Слезе надолу към каютата и натопи четките в разредителя. Реши за в бъдеще да не допуска в главата си мисли за този мъж. Взе ръкавиците си от шкафа и излезе на палубата.
Скочи леко на кея, мина покрай бялата яхта, като се пребори с желанието си да се обърне към нея, а и към мъжа на борда й. Дългите години самота я бяха наумили да потиска някои свои неволни импулси.
На другата сутрин времето се промени. Ръмеше, а вятърът стана студен. Сара отпи последната глътка кафе и погледна към дъщеря си на другия край на масата.
— За днес бях ти обещала да те взема на борда. Трябва да проверя двигателя. Можеш ли да ми помогнеш?
— Разбира се, мамо. Точно затова станах толкова рано.
Гласът на момичето беше много сериозен и това развесели Сара.
— Само че днес ще е влажно и студено, а не слънчево като миналия път.
Стана и се протегна.
— Дълъг ден ще бъде. Ще се върнем чак късно следобед.
Тя се прозя, а Ейнджи се изкиска.
— Аз съм много по-бодра от тебе, мамо. Освен всичко друго, възнамерявам да хвана и нещо за обяд.
Сара погали нежно дъщеря си по къдриците.
— Вече ми е ясно. Аз ще работя, а ти през цялото време ще ловиш риба — помилва отново дъщеря си, а след това я взе в ръце и я вдигна. — Обаче съм намислила нещо друго. Ще те уча на мореплаване — аз ще съм капитанът, а ти — юнгата.
Станаха от масата. Бързо навлякоха дебели вълнени пуловери.
— Сара, вдигаш повече шум от десетина палави малчугана… — Хелен се появи в кухнята, облечена в пъстър халат и веднага си наля чаша кафе. — Тук има стари хора, които се нуждаят от малко спокойствие.
— Но, мамо, кой тук е стар? Ние с Ейнджи възнамеряваме да поработим малко — подаде якето на дъщеря си. — Господи, я погледни колко е пораснала внучката ти!
Гледаше ококорено окъселите ръкави на якето й. Хелен отбеляза:
— Много е пораснала за възрастта си. Прилича на тебе. И вдига също толкова шум. Хайде, изчезвайте и двете! Искам да си изпия кафето на спокойствие.
Излязоха навън в студената мъгла. Сара знаеше, майка й ще се наслаждава за съвсем кратко на кафето си, а след това също ще се заеме с работа. Вечерта ще ги чака. Няма да се успокои, докато не ги види да се прибират. Хубаво беше да знаеш, че някой те чака.
По доковете вече кипеше работа. Сара и Ейнджи поздравяваха приятелите си, които срещаха по пътя.
Прогнозата за времето казваше, че нямало да има голямо вълнение. Излизането от пристанището щеше да е без проблеми. След това трябваше да чакат, докато течението се обърне към залива, за да могат да се приберат. Сара нямаше никакво желание да прекара следващата нощ в морето, особено сега, когато дъщеря й беше с нея. Когато минаха покрай бялата яхта, Ейнджи се спря.
— Кога ли е дошла? Ходи ли да я разгледаш, мамо?
Сара си спомни за срещата си с Мат Ейндриън.
— Не, не съм ходила. Нямам време да се занимавам с лъскави играчки — дръпна Ейнджи по трапа на „Бет Лу“. — Можеш да провериш въжетата, докато разтоварвам припасите и риболовните ти принадлежности. Но няма да тръгваме, докато не ти кажа. Моторът трябва да се подгрее.