По мъж така не съм копняла
- Автор: Бийман Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По мъж така не съм копняла». Краткое содержание книги:
— „Бет“ ли? — той съблече якето си и го хвърли ядосано на масата. — Ти знаеш ли изобщо какво е да обичаш? Да изпитваш копнеж към някого. Да си изгубиш акъла! Да, аз просто съм полудял от любов, и то не по онова прогнило корито.
Внезапно я сграбчи и се зарови в косите й.
— Единствената ти грижа е как да запазиш „Бет“… Аз смятах, че поне малко мислиш и за мен. А и за себе си. Господи! Та тази лодка е само един предмет. Купчина дъски и ръждясала ламарина. Аз искам само тебе, Сара! Единствено и само тебе!
Сара беше изумена.
— Защо не си ми го казал досега?
Мат вдигна отчаяно ръце.
— Понеже виждах, че си „влюбена“ само в „Бет“. Освен това смятах, че живееш със спомените си за Грег. Просто не можех да понасям…
— Но Мат! Аз наистина много обичам „Бет“. Също така си спомням за времето, когато Грег беше жив. Но това е минало! А що се отнася до настоящето, интересуват ме само Ейнджи, мама и… ти!
— Ако е истина, Сара, тогава по дяволите лодката! — Мат я взе в ръцете си. — Ожени се за мен! Още сега! Аз ще се погрижа да нямаш повече никакви грижи. Ще бъдем винаги заедно. През зимата ще оправяме екипировката, а през лятото ще ловим двамата риба с „Бети“. Няма да има нужда да наемаш нов помощник, защото аз ще работя за тебе през всеки сезон…
Сара го погали по косата, хвана главата му и прошепна в ухото му:
— Ти наистина си невъзможен, помощник. Но аз просто те обичам и затова… съм съгласна!
Целуна го. Дадоха воля на цялата страст и копнежи, които бяха крили в себе си през времето на раздялата. След това Мат каза:
— Ела, имаме да вършим много неща.
— Така ли? Аз пък си мислех, че… — Сара обви ръце около врата му и погледна многозначително към койката.
— Малко по-късно, палавнице — Мат се засмя. — Аз самият не знам кое да свършим най-напред — мина цяла вечност, откакто го правихме за последен път, но все пак си мисля, че трябва да идем и да зарадваме майка ти и Ейнджи. Освен това, имаме едно посещение до месарницата.
— До месарницата ли?
— Ами да, мисля, че кучето на Джейкъб си е заслужило едно голямо парче деликатесен салам.
— Правилно, съгласна съм, помощник!
Мат повдигна брадичката и сложи пръст на устните й.
— На борда на „Карена“ аз съм капитанът. Имай го предвид. Но имам едно място за юнга.
— Трябва да си помисля. Ти, така и така ме отвлече на борда на яхтата си… хм, като напрегна цялата си воля и потисна гордостта си, може и да се съглася с предложението.
Мат се засмя.
— Майтапех се бе! Нали знаеш колко ми беше добре в качеството ми на помощник, когато ходихме за риба. Особено ми харесваха нощните ми задължения. Да не съм луд да си проигравам късмета с разни номерца за командване.
Сара искаше да каже нещо, но устните му се долепиха до нейните и тя реши да го отложи за друг път.