По мъж така не съм копняла
- Автор: Бийман Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По мъж така не съм копняла». Краткое содержание книги:
Докато непознатият разпъваше платната, Джордж се сбогува и напусна яхтата. След това се чу звук на запален двигател. Значи заминаваше.
Сара беше някак разочарована. Слезе две стъпала надолу към каютата и реши да се заеме с работата си. Внезапно моторът замлъкна.
„Бети Лу“ се заклати. Вълните бяха от някоя лодка, която минаваше наблизо. Сара изскочи на палубата и съгледа точно пред себе си бялата яхта, която влизаше в съседния док. Стресна се и се хвана за мачтата.
Този край на доковете се използваше само от съдове, които ще престояват дълго време в пристанището.
Само тънка ивица вода разделяше двете лодки.
Лош късмет — всеки друг съсед щеше да е добре дошъл, но не и нахалният чужденец. Наблюдаваше го как маневрира. Внимаваше много да не би яхтата да се удари прекалено силно в дока. След това скочи на кея и завърза сръчно въжето. Вятърът развяваше тъмнорусата му коса.
Внезапно вдигна глава и съгледа Сара. Очите му отесняха за миг.
— Никога ли не се разделяш с това ведро боя? — извика през борда.
Тя се засмя неволно.
— Понякога се разделям. Но днес трябва да използвам слънцето, за да изсъхне.
Обърна се и понечи да слезе в каютата.
— Хей, как се казваш всъщност? Знаеш ли какво, трябва ми една чаша захар. Ще ми заемеш ли?
— Казвам се Сара Шийфър — постара се гласът й да бъде студен и резервиран.
Заслиза надолу по стъпалата. В никой случай не трябваше да любезничи. Този човек не заслужаваше и капчица приятелство. Тазсутрешният разговор, на който беше станала неволна свидетелка, я беше отвратил. Трябваше й време, за да свикне с мисълта, че занапред ще го среща често. Защо му трябваше да идва тук?
Тъкмо го беше прогонила от мислите си. Но все пак беше преминала през много перипетии в живота си, за да се терзае. Беше преживяла бури в открито море, когато от студа ръцете се вдървяват, мъгли, в които губиш всякаква ориентация и не можеш да се върнеш в пристанището, периоди, в които рибните пасажи просто изчезват и дни наред изваждаш от водата само изпокъсаната мрежа…
Днес се беше натъкнала на един атрактивен нахалник — имаше си нов елегантен съсед по док, само дето не й беше приятен. Това не беше болка за умиране, щеше да го преглътне някак.
„Бети Лу“ се заклати. Някой се беше качил на палубата. Досещаше се кой може да бъде. В следващия момент съседът досадник напъха главата си във вратата и се ухили.
— Може ли да вляза?
Измърмори нещо, в смисъл че може.
— Не успях да се представя. Казвам се Мат Ейндриън — усмихна се и подаде ръка.
Сара колебливо протегна своята, после веднага я дръпна. Мъжът пристъпи напред и огледа обстановката. След това впери поглед в нея.
— Всъщност на кого принадлежи лодката?
— Моя е.
Сара вирна раздразнено брадичка. Точно този въпрос очакваше да чуе. Забеляза как очите му се разшириха от учудване. Поне нямаше да я смята вече за „дежурна мацка“. Трябваше да се досети, че интересът й към яхтата му е бил чисто професионален.
Мъжът се ухили отново и се облегна на масата.
— Малко е старичка, а?
Това бяха думите, които със сигурност можеха да вбесят Сара. За нея единственият заслужаващ внимание факт беше, че лодката й принадлежи и че е свързана с много скъпи спомени.
С мъка преглътна хапливия отговор, който й дойде наум и изобрази върху лицето си презрителна усмивка.
— Стара, но запазена. За риболов е без грешка — щеше й се да му даде да разбере, че неговата е само една скъпа играчка и че ако му се наложи да се прехранва от нея, сигурно ще умре от глад.
— Но сигурно не работите сама, нали?
— Тъкмо обратното. Е, понякога ми идват и помощници.
Гостът й сбърчи чело.
— Доста тежка и рискована работа за жена.
— Такъв е животът — Сара посочи към ъгъла на каютата. — Имам спасителна лодка, радиостанция, а освен това обикновено ходим в морето на групи. Навсякъде има риск. Ами вие? Да не би да си пътувате ей така — сам-самичък в океана? Не бих казала, че е нещо съвсем безопасно, особено ако откаже моторът.
— Като не става с мотора, карам с платната. Оправям се някак.
— Виждате ли там сандъчето с инструменти, мистър Ейндриън? — Сара посочи шкафа в ъгъла. — Там има всичко необходимо, за да се справя, с каквато и да е авария. Ако проблемът е наистина сериозен, викам охраната на пристанището.
Мат си даде сметка за острия й тон и промени темата:
— Да не би да ходите на парад с лодката? Навсякъде е излъскана и мирише на боя. Или може би това е парфюмът ви?
Ухили се отново, явно възхитен от остроумието си. Едрото му тяло сякаш изпълваше помещението. Сара сдържа усмивката си и го поведе нагоре към кабината за управление.