По мъж така не съм копняла
- Автор: Бийман Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По мъж така не съм копняла». Краткое содержание книги:
— Трябва да ми обясниш точно как се управлява лодката!
— Засега се справяш много добре. Но дръж под око онази черно-бялата лодка отпред — „Роувър“. Нелсън Джонсън и аз работим заедно. Освен това, има още петдесет лодки на други колеги.
Мат погледна към предната лодка и след това отново се обърна.
— Мислех, че работиш съвсем сама.
— Нелс е по-стар и опитен. Склонен е да ми помага. Мога, разбира се, да мина и без него, но има много неща, които тепърва трябва да уча — Сара отпи още една глътка кафе и продължи: — Освен това, какво ще правя, ако моторът ми откаже или, не дай си боже, заседна на някоя плитчина, която не е означена на картата? Винаги е много важно да има някой наблизо. Всичко се случва.
— Морската дружба!
— Мисля, че това ти е известно.
Мат се засмя и стисна ръката й:
— Страшно сериозна ставаш, Сара, като стане дума за риболов. Май че ще науча доста неща тук.
Сара взе от горната лавица една изтъркана бяла шапка.
— Сложи я! — надигна се на пръсти и я нахлузи на главата му. — Чудесно! Сега ще взема и моята.
— Мразя шапки — поиска да я махне, но Сара го спря с жест.
— Заповед!
— Но…
— Тук няма „но“. С тази шапка приличаш мъничко на рибар. Ако, разбира се, човек има добро въображение — извади една по-малка шапка и покри собствените си къдрици.
След това отстъпи крачка назад и огледа набедения рибар от главата до петите. Сега й стана ясно, че не е толкова зле, дето го взе със себе си. Присъствието му й бе приятно. Беше се впечатлила от Мат Ейндриън още при първата им среща, макар че не си го признаваше. Мина й през ума, че може да закотви някъде „Бети“ и да прави любов с него. Тръсна ядосано глава. Такива мисли не й бяха идвали даже когато беше с Грег. Беше някакво ново, непознато чувство. Не можеше да го определи — стремеж да избяга от ежедневните проблеми, склонност към авантюри, освобождаване от задръжките, резултат от дълга самота, симптом на напреднала възраст или просто физическо привличане. Чувството беше и възбуждащо и страшно едновременно.
— Каза ли нещо? — чу го да се обажда.
— Не, исках само…
Сара не знаеше какво да каже. Нямаше как просто да му заяви, че й се е приискало да се люби с него.
— Искаш да…
— Ще сляза долу да чуя прогнозата за времето, викай ме като излезем зад вълнолома!
Сара се спусна по стълбата, седна на скамейката и се загърна с якето. Имаше нужда да размисли.
Лодката се заклати, моторът изстена, а лампата тавана се залюля. „Трябва да се взема в ръце“. Има много работа на палубата и около мрежата. Сигурно щяха да прекарат поне четири дена в морето.
„Бети“ излезе без проблем от пристанището. Тя наблюдаваше как Мат сръчно маневрира с кормило. Трябваше да му признае, че можеше да се справя не само с платноходки.
Когато после завиха на юг, слънцето проби мъгла и въздухът бързо се стопли. Сара следеше маршрута картата и от време на време хвърляше поглед към лодките от двете им страни. Напрежението постепенно я напусна. Вече се радваше, че си има другар на борда. Освен това, той обичаше морето също като нея. Иначе защо ще прави целия този труд?
Освен тях, още петнадесет лодки отиваха в съща посока. Пасажите от сьомга носеха добър доход за всички. По-бързо, отколкото предполагаше, Сара откри признаци на приближаващ рибен пасаж. Хвърлиха въдиците, а Мат изпълняваше послушно командите на Сара и водеше уверено лодката. Тя внимаваше да не се оплетат въжетата. Студените пръски солена вода проникваха през пуловера й. Априлското слънце не можеше да ги изсуши веднага.
— Мат, превключи на автопилот! — провикна се тя към кабината. — Можем да държим курса и на око.
След малко той дойде при нея.
— Прави каквото правя аз, Мат. Сега ще изтеглим сьомгата на борда — започна да издърпва една от кордите, на която имаше лъскава, подскачаща риба. — Откачаш рибата от куката, след това я премерваш в този белег тук и ако е малка, хвърляш я отново във водата. Ако е добра, удряш я силно по главата: ето така — взе рибата и показа как — после я изчистваш с нож.
Сара обработи сръчно първия улов.
— Остатъците се изхвърлят зад борда. След това рибата се измива… — Мат наблюдаваше внимателно — … и се оставя в коритото. Не забравяй да си изплакнеш ръцете! Люспите са вредни за кожата.
Наведе се. В този момент една чайка прелетя над самата й глава, като се опитваше да открадне нещо от улова.
— Сега знаеш и защо са шапките. Тези птици са много нахални.
Мат последва разпорежданията и скоро двамата работеха рамо до рамо в пълен синхрон. Часовете минаваха неусетно. Другите лодки също вадеха добър улов. През бордовете се разменяха подвиквания и шеги.