По мъж така не съм копняла
- Автор: Бийман Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По мъж така не съм копняла». Краткое содержание книги:
— Не мога повече… Какво ще кажеш, да направим почивка?
Сара свали шапката от главата си и изтри потта от мелото. Цялата беше облепена с рибени люспи. На слънцето те блестяха, като че ли бяха от метал. Мат се облегна на мачтата:
— Както кажеш, ти си капитанът.
Сара поклати глава.
— За момента съм просто уморена и гладна.
Мат пристъпи напред и я прегърна през раменете. Тя беше толкова изтощена, че залитна и се облегна на ръката му.
— И аз съм изгладнял — прошепна й в ухото, — само че имам нужда не само от храна.
Сара се засмя и се освободи от прегръдката му. С това слезе в каютата. Пилешката супа беше много вкусна. Мат изглеждаше щастлив.
— Ако яденето ти е винаги толкова хубаво, значи само заради него си е заслужавала да дойда — установи той и веднага грабна следващата филия хляб.
— Само първите дни. След това пека риба. Или правя сандвичи с фъстъчено масло. Майка ми приготвя по нещо за първия ден.
— Предай й, че съм очарован.
— Можеш да й го кажеш сам. Като се върнем, ще ви запозная.
Мат я погледна замислено.
— Много се радвам. И тя ли е като тебе?
— Какво значи като мене?
— Ами дали е толкова симпатична и пълна с енергия? Дали има зелени очи? Дали къдриците й са руси? — погледът му се плъзна по тялото й. — Дали има така вълнуваща фигура? Изглежда ли с десет години по-млада?
Протегна ръка и привлече Сара към себе си. Тя отново почувства силата на ръцете и топлината тялото му.
— Между другото, не бях съвсем искрен вчера. Наистина дойдох тук, за да ти покажа, че мога да върша всичко това. Но имах и друга причина. Исках да те опозная отблизо.
Сара погледна сините му очи. Отново, този път съвсем осезателно, почувства нужда от нежност. Колебливо протегна ръка и го погали по бузата.
Мат си пое въздух и продължи:
— Искам да знам всичко за тебе, Сара! — наведе се и я целуна по устните.
Инстинктивно тя го привлече към себе си. Устните й бяха меки и топли. Прегръдката му стана по-силна и Сара обви врата му с ръце.
Внезапно главата й се замая от връхлитащата я чувственост. Искаше от него повече, много повече…
Ръцете му разкопчаха якето й и се пъхнаха под памучната блуза. Пръстите му нежно загалиха гладката й кожа.
— Защо си се навлякла толкова? — прошепна Мат, докато допираше устни до бузата й.
— Забрави ли какъв студ беше сутринта?
Мат измърка и после отново я загърна с якето.
— Трябваше да се сетя!
Сара го погледна объркана.
— Какво искаш да кажеш?
— В главата ти има само пасажи сьомга и метеорологични прогнози. На клетия си помощник отдаваш само заповеди — при тези думи докосна устните й със своите. — Не ти ли е хрумвала идеята да ме прелъстиш, а?
— Не съм предполагала, че…
— Не ти ли е минала поне една бегла „задна“ мисъл относно скромната ми личност? Кажи, красавице? Аз наистина искам да работя на „Бети Лу“ заедно с тебе. Но близко, съвсем близко до теб. Още като те видях оня ден, направо ме подлуди. Сега, когато си до мен и знам нещичко за живота ти, намирам, че си много по-съблазнителна. Освен това, като си помисля, че живееш сама, без мъж… Направо не мога да устоя на желанието!
Сара го гледа дълго в очите. Искаше да изясни собствените си мотиви, за да го вземе на борда.
Желаеше я…, а Сара беше достатъчно откровена, за да си признае, че и тя го желае — чувстваше го с всяка фибра от тялото си. Тихата привързаност към Грег беше нещо съвсем различно от неудържимата страст, която този мъж събуждаше у нея.
— Ти… ти си… — млъкна объркано.
— Какво съм аз? — нежно докосна лицето й.
Ръцете й сами обгърнаха раменете му. Привлече го към себе си и зарови пръсти в тъмнорусата му коса.
— Ти си по-различен, отколкото те смятах, Мат. Мислех, че просто искаш да пробваш лодката.
Целуваше я леко по шията.
— Вярно е. Но освен това искам да се любим — гласът му затрепери и Мат се изправи. — Аз съм само един мъж, Сара. Ти направо ми взе акъла. Казваш, че съм нещо различно от това, което си очаквала. Аз също откривам нови неща у тебе. Отначало бях убеден, че мина покрай яхтата ми само за да флиртуваш с мене. След това открих, че не си някаква тийнейджърка и дори имаш дъщеря. Много ми се издигна в очите. — Усмихна се и я притисна към себе си. — Приех твоето предизвикателство. И ти моето.
— Добре, но сега имаме доста работа. Другите лодки вече са пуснали въдиците.
Пусна я колебливо. Не беше много доволен.
— Сега отново си просто една рибарка, загрижена за улова си.
— Това ми е работата, Мат. А в момента и твоята.
Сара излезе на палубата, обляна в слънчева светлина. Почивката й се отрази добре. Този мъж можеше да промени целия й живот. Нужно й беше да помисли върху това.