По мъж така не съм копняла
- Автор: Бийман Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По мъж така не съм копняла». Краткое содержание книги:
На светлината на лампата прясно боядисаната каюта изглеждаше приветлива и уютна. Сара разпредели продуктите в чекмеджетата на шкафа и отиде в кабината за управление, за да провери инструментите и радиостанцията. Всичко изглежда беше в изправност. Вслуша се в шума на дизеловия двигател и повика Ейнджи.
— Всичко наред ли е при тебе?
Отвън се чу звънкият смях на дъщеря й. Какво ли я беше развеселило толкова в тази сива, студена утрин. Излезе на палубата и се озърна.
Оттатък, в бялата яхта, Мат Ейндриън току-що беше излязъл от кабината. Носеше дълго меко яке и изглеждаше сънен и ядосан. Шумът от мотора го беше изтръгнал от съня. Разтърка очи и погледна недоволно в посока на „Бети Лу“.
— Има вид на разсърден пасажер — констатира безцеремонно Ейнджи като хихикаше.
Мат се загледа в нея. Сигурно предполагаше, че тя е причината за веселбата.
— Да, но яхтата е негова, мила, — отвърна Сара достатъчно силно, за да я чуе мъжът отсреща. — Сигурно е препил вчера и не си е доспал.
Мат изглеждаше объркан и само разтърси глава.
— Кога ще тръгваме, мамо?
— Веднага, Ейнджи. Можеш да отвържеш въжето.
Моторът загря — хвърли още един поглед към Мат Ейндриън и забеляза, че той им маха.
Изчерви се леко, влезе в кабината и застана зад кормилото. Малко по-късно „Бети Лу“ излезе от пристанището и навлезе в океана. Вълните бяха тъмносиви. Безкрайната водна пустош предизвикваше страх. По-късно, когато мъглата се вдигнеше, слънчевите лъчи щяха да заблестят по вълните, а водната повърхност щеше да се оцвети в зелено и тъмносиньо.
Сара винаги щеше да обича този океан. И винаги щеше да се страхува от него. Искаше да предаде същите чувства и на дъщеря си.
Докато Ейнджи приготвяше въдиците си, тя провери кормилото и въжето, с което се изтегляха мрежите по време на риболов. Бяха в добро състояние. С първото хвърляне Ейнджи хвана няколко малки рибки. Когато слънцето се издигна високо в небето, Сара и дъщеря й си направиха малка почивка. Свариха си чай и доматена супа. Облаците се разкъсаха, но въздухът още беше студен и влажен.
Когато превали пладне, Сара приключи с работата по лодката.
— Готово, Ейнджи! Всичко е наред. Сега се нуждаем само от разрешително за риболов и много риба — наведе се през борда. — „Бет“ е готова. Може да вземе доста товар.
— Много ми се иска да дойда някой път с теб на риболов, мамо, — обади се Ейнджи.
Във ведрото до нея имаше няколко рибки и водорасли.
— Не трябва да подценяваш училището, скъпа. Като пораснеш още малко, ще те взема някой път — Сара оправи осигурителното въже, с което Ейнджи се беше привързала към парапета. — Ще се връщаме? Баба ти трябва да наготви рибата за вечеря. Ти ще управляваш, докато влезем в пристанището. Или предпочиташ да ловиш риба?
Ейнджи й подаде кофата със сериозна физиономия.
— Трябва да се упражнявам в навигация. Ще използвам само карта и компас.
— Трябва да внимаваш за други лодки! Можем да се сблъскаме — Сара я погали по косата.
Извади рибата върху масата и започна да я чисти. След като приключи, изми си ръцете с морска вода и се загледа в небето. Облаците се разсейваха все повече, а слънцето блестеше силно.
Дали Мат ще се сърди, че го събудиха толкова рано? Засмя се като си спомни как им махаше за довиждане. После се сети за думите му от вчера: „Когато пораснеш, малката, можеш да ми се обадиш“.
Сара се омъжи на седемнадесет — непосредствено след като завърши училище. Въпреки че беше толкова млада, бракът й с Грег и малката им дъщеря значеха всичко за нея.
Смъртта на Грег наистина я накара да порасне. Вече трябваше да се справя с всички проблеми съвсем сама. Необходимо беше да се грижи за Ейнджи, а и за майка си, която след смъртта на съпруга си живееше сама.
— Мамо, вече пристигаме — възбуденият глас на дъщеря й я откъсна от мислите.
Върна се към действителността и забърза към кабината. Ейнджи отстъпи назад и й предаде управлението.
— Добре се справяш, юнга! Скоро ще дойде времето, когато сама ще вкарваш лодката в дока, а аз ще си пия кафето на палубата.
— Благодаря ти, мамо! Отивам навън да гледам къде минаваме.
— Вържи си осигурителното въже! Не искам да губя малки момиченца в морето. После трудно се намират.
Ейнджи послушно привърза тежкото въже за колана си и се покатери на покрива на каютата.
Слънцето блестеше по водната повърхност. След тазсутрешния студ Сара се наслаждаваше на топлината му. Вятърът духаше от запад. „Бети Лу“ уверено пореше вълните на пристанището, управлявана от опитните й ръце.