По мъж така не съм копняла
- Автор: Бийман Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По мъж така не съм копняла». Краткое содержание книги:
След като се преминеше линията на вълнолома, влизането в Чарлстън беше детска игра. Но дотогава беше необходимо голямо умение и тънко чувство за подходящия момент.
Въртейки кормилото, Сара чу по радиото разговорите на други рибари. Повечето гласове й бяха познати. Няколко пъти взема микрофона, за да поговори с приятелите си.
Скоро „Бети Лу“ пристигна на мястото си. Бялата яхта се поклащаше невъзмутимо. Пак трябваше да се среща с Мат. Сара сръчно вкара лодката в дока и завърза въжето. Когато привърши, видя съседа си да й се усмихва.
— Както изглежда, не сте ме будалкала вчера. Наистина вие сте капитанът — Мат вдигна извинително ръце. — Но изглеждате толкова млада, че не бих повярвал, че можете да управлявате лодката, а и че имате толкова голяма дъщеря.
— Достатъчно съм възрастна.
Опита се да му се усмихне. Май че най-после я вземаше насериозно. Може би щеше да се сприятели и с него, както и с всички останали рибари на пристанището.
— А къде е останалият екипаж? — Мат пристъпи по-близо до клатушкащия се трап.
Сара се озърна. Ейнджи беше изчезнала някъде. Заедно се качиха на палубата. Момиченцето лежеше на покрива на каютата и спеше дълбоко.
— Уморила се е — Сара се усмихна.
— Сигурно защото капитанът е много строг. Не се ли съпротивлява, като я карате да работи толкова?
— Само ако й намаля дажбата.
— Защо не дойдете оттатък при мене да изпием по едно кафе? Тъкмо съм сварил една голяма кана. Ще седнем на палубата и така ще видим дъщеря ви като се събуди. — Забеляза, че Сара се колебае и прибави: — Мисля, че трябва да се извиня за вчера по някакъв начин.
Тя кимна и го последва на борда на „Карена“. Погледна как той нахвърля няколко надуваеми възглавници върху палубата от фибростъкло. Надникна за малко и в каютата. „Карена“, без съмнение, беше плод на последните постижения в технологията. Каютата й беше обзаведена перфектно. Всеки сантиметър от пространството се използваше максимално. Имаше уреди и приспособления, които Сара беше виждала досега само по специализираните списания. До тази яхта „Бети Лу“ изглеждаше стара и неугледна, въпреки прясната си боя.
— Черно или с мляко? — Мат извади две чаши от вградения в стената шкаф.
— Черно, благодаря — Сара взе чашата си и се огледа още веднъж. — Наистина добро корабче.
— И аз мисля така. Ако искате, можете да поразгледате. — Мат внимаваше да не разлее кафето, докато излизаха на палубата.
Сара се колебаеше. Не можеше да забрави забележката му за „дежурните мацки“.
— Не сега. Ако Ейнджи се събуди, ще ме търси. Кафето обаче е добро.
Седнаха на палубата и се облегнаха на стената на кабината. Докато отпиваха, наблюдаваха как последните лодки пристигат в пристанището. Слънцето залязваше. След тежкия ден беше приятно да постоиш на спокойствие на палубата.
— Мога да вляза в положението на Ейнджи. И аз без малко да заспя — Сара потисна с мъка прозявката си.
Мат се примъкна по-близо до нея.
— Можете да се облегнете на рамото ми. Ще заспим и двамата. Тази сутрин някой ме събуди доста рано.
— Този някой отиваше на работа. Освен това, не обичам да проспивам дните си. Пък и кой ли обича?
— Аз. Понякога… — отвърна Мат и се приближи още. — Защо таткото на Ейнджи не е тук?
Сара повъртя чашата с кафето в ръцете си.
— Той загина. Злополука. Преди няколко години.
— Съжалявам — Мат замълча за известно време. — Трябва да сте била много млада, когато сте се омъжила.
— Да. Но след смъртта на Грег се чувствам много възрастна. Енджи се нуждаеше от грижи. Искаше да има до себе си майка, а не жена, дето си издирва съпруг. Тя ми помогна много тогава, а също и работата. Трябва да върша всичко сама, но не се оплаквам.
Сложи чашата си на пода и погледна към Мат. Защо ли разказваше всичко това на един непознат?
— Тежко е да загубиш някого, когото си обичал. Но винаги има нещо, заради което си струва да продължиш да живееш. Не съм вдовица, която по цял ден оплаква съдбата си.
— Радвам се. Намирам, че е много хубаво, дето сме съседи на този док — каза Мат с равен глас.
— Като стана дума за това — защо яхтата ви е тук? Това място е за дълъг престой.
Мат заговори бавно, като подчертаваше всяка дума:
— Мисля да навляза в риболовния бизнес. Търся лодка с разрешително за риболов — погледна я изпитателно. — Чух, че „Бети Лу“ била обявена за продан.
Сара почувства, че стомахът й се свива.
— Не е за продан! Кой е надрънкал тези глупости?
— Хората в пристанището.
— Тъпи клюки! Не разчитайте на мене, ако държите да се сдобиете с лодка — отсече Сара студено.