По мъж така не съм копняла
- Автор: Бийман Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По мъж така не съм копняла». Краткое содержание книги:
— „Бет“ е доста примитивна по отношение на битовите удобства. Ако искаш да ида на палубата, докато се оправиш.
Облече якето и излезе навън в студената утрин. Вдигна ръка за поздрав към останалите лодки. Облегна се на мачтата. Другите рибари вече пускаха въдиците. Закани се на една ниско прелитаща чайка.
„Не трябваше да го допускам толкова близо. Как просто така ще се любим още на втория ден! — седна на макарата с буксирното въже. — Но довечера сигурно ще го направим. Няма да мога да…“
Предобедът беше по-малко успешен от предишния. Отново и отново изтегляха въжетата без риба. Имаше само зелено-сини водорасли.
— Всяка кука без риба на нея означава загуба — установи Сара, докато навиваше въжето.
— Какво ще правим сега? — попита Мат и изхвърли зад борда една прекалено малка сьомга.
— Ще търсим щастието си някъде другаде — Сара опита на палеца си дали ножът е достатъчно остър. — Отиди в кабината и следвай лодката на Нелс. Аз ще наточа ножа.
Радиостанцията пращеше и пукаше. Говореше някакъв метален глас, но не се разбираше нищо. Сара пъхна ножа в калъфа на колана си. След това влезе в кабината за управление, взе микрофона и завъртя копчето за настройка.
Мат я наблюдаваше внимателно как приказва с колегите си. Беше му обърнала гръб. Раменете й бяха приведени, умората вземаше своето. Явно беше много разочарована от улова. Искаше му се да я прегърне и успокои.
Все пак я познаваше достатъчно, за да знае, че моментът не е подходящ за нежности. Сара беше свикнала от дълго време да се справя сама с проблемите си. Мат не беше наясно, дали риболовът е единственото й препитание, дали от него фатално зависи семейният й бюджет, или просто беше въпрос на престиж. Лодката е била собственост на Грег — бившият й съпруг. Може би Сара просто иска да докаже на себе си и на света, че не е слабата, безпомощна жена, която очаква решение на всичките си проблеми от някой друг. Каквито и да бяха мотивите й, Мат беше склонен да ги уважи.
Усмихна се, като видя как тя ръкомаха, увлечена в разговора. Изящният й силует се очертаваше в рамката вратата. Отново му се прииска да я вземе в прегръдки си.
— Продължаваме на юг — извика Сара през рамо. — Нелс смята, че следобед ще намерим нов пасаж. Трябва само да си отваряме очите.
Остави микрофона на радиостанцията на поставка и провери отново уредите в кабината. След това заедно с Мат излязоха на палубата и изтеглиха всички въдици.
— Тези инструменти за навигация май че само заемат място — отбеляза Мат.
— Не мога винаги да разчитам на другите лодки — рече Сара, докато навиваше въжетата и оправяше кордите. — Какво ще стане, ако изведнъж падне мъгла? Или излезе буря? Естествено, всеки би помогнал на другия, но човек трябва да може да се оправя и сам.
Млъкна и се замисли. След малко отново се обади:
— Да се надяваме, че няма да изпаднеш в беда заради мене. Ще ми бъде съвестно. Тъкмо се питах, с какво може да ни помогне цялата тази апаратура?
— С много неща. Преди на рибарите им е било много по-трудно. Сега направо си живеем живота. Винаги знаем със сигурност координатите си. Можем да измерваме дълбочината по всяко време. Освен това, можем да получаваме информация за приблизителното местонахождение на рибните пасажи. Електрониката не е за подценяване, повярвай ми!
Замисли се и продължи.
— Спомням си един телевизионен репортаж за някакви португалски рибари. Те напускали къщите и семействата си и отивали с голям кораб-майка до бреговете на Гренландия. След това всеки излизал в морето със собствената си лодка и ловял риба съвсем сам така, както са го правили векове наред прадедите им. Всеки ден с пълните лодки трябвало да намират без особени приспособления кораба-майка. В сравнение с тях нашата работа е детска игра.
За момент остави въжетата и се загледа в ръцете си.
— Винаги, когато излизам в морето, си мисля за тези рибари. Сигурно жените им ги чакат през целия сезон, изпълнени с надежда и страх. Аз поне мога да виждам Ейнджи през три-четири дена. По-рано съпругът ми също често се прибираше вкъщи по време на сезона.
Мат вдигна вежди.
— Мисля, че знам вече, защо се нахвърляш толкова на работата. Сигурно самата ти си се захванала с риболов, за да не се чувстваш като жените на онези португалски рибари — взе ръцете й в своите и започна леко да целува връхчетата на пръстите й. — Мисля, че ти си най-силната жена, която съм срещал някога.
Сара почувства, че се изчервява. Този човек буквално й четеше мислите.
— Мат… аз не съм…
Той се наведе към нея и бутна шапката й назад. После я целуна по челото.
— Ти си нещо много особено, Сара. Нещо рядко срещано, вълнуващо и много апетитно.