По мъж така не съм копняла
- Автор: Бийман Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По мъж така не съм копняла». Краткое содержание книги:
Джойс Бийман
По мъж така не съм копняла
Сара потопи четката в бидона със светлосив емайллак. След това се изправи и разкърши тяло. Беше на двадесет и осем години и в отлична физическа форма, но въпреки това след дългото стоене наведена гърбът я болеше ужасно.
Постоя известно време заслушана в плискането на вълните по дървения корпус на лодката. В пристанището Чарлстън цареше обичайната дневна суетня. Бучаха мотори, носеха се викове на рибари, а над водата с крясъци се стрелкаха чайки.
Зад гърба й се чуха стъпки. Обърна се и надникна над покрива на кабината. Загорял от слънцето младеж мина уверено по трапа и скочи леко на палубата.
— Внимавай, Сенди! Току-що е боядисано! — извика му тя, но той вече се беше опрял на стената на каютата.
— По дяволите! Не можа ли да сложиш преграда? Или поне да смениш боята?
— Тази лодка е била боядисана в сиво, бяло и черно от самото начало. Между другото, ти тогава си ходел прав под масата. — Сара премести бидона с боята. — Освен това, Грег никога не правеше промени.
— А това, което прави Грег, винаги е правилно!
— Точно така. Цветовете оформят лицето на лодката. Придават й индивидуалност.
Сара свали бялата си памучна шапка. Русите й къдрици се разпиляха по раменете. Погледна нагоре към безоблачното синьо небе и присви очи.
— Ако времето се задържи така, ще изсъхне бързо.
Младежът се облегна на перилата.
— Ще свършиш ли скоро тук? Обади се майка ти. Трябва да купиш и малко глина на връщане.
— Благодаря, Сенди!
Сара гальовно прокара ръка по борда на лодката. Очите й блестяха. Беше доволна от работата си.
— За сезона ще изглеждаш чисто нова, „Бет“!
— Видя ли яхтата, дето пристигна вчера? Отзад е, между „Кечи Мора“ и „Доринда“. Не е лошо коритцето… — Сенди посочи към кея.
— Днес не видях нищо, Сенди. Бях се натоварила като кон с три бидона боя, а на всичкото отгоре, кучето на Джейкъб отново ме нападна — Сара се намръщи. — Някой ден ще извия врата на това псе и ще го пусна във водата. Без малко да разсипя боята заради него. Кажи сега, защо се впечатли толкова от въпросната яхта.
Сенди се ухили иронично и я огледа от главата до петите.
— Защото изглежда малко по-изискано от теб и твоята черупка.
Сара го погледна убийствено. Носеше раздърпани джинси и блуза без ръкави. Бяха изцапани със сива боя и машинно масло. Прическата й можеше да се окачестви като на „дете без майка“.
— Ах, колко си любезен! За твое сведение, винаги нося джинси, когато съм на борда. Освен това, искам по-скоро да добия тен.
— Трябваше да видиш онзи баровец от яхтата! Сигурно тенът му е даден по рождение. Контрастираше много добре с яркобелия цвят на корабчето му. А то пък няма нищо общо с твоята сива плаваща барака.
Сара изглеждаше, като че ли ей сега ще го сграбчи за гушата. След това процеди през зъби:
— И тъй, Сенди, благодаря ти още веднъж! Също и за изказаните комплименти. За да не ти се замайва главицата от случайни гледки ще спомена, че „Бети Лу“ не е играчка, а истински риболовен кораб!
Последните думи бяха изречени през рамо, докато Сара се изкачваше към каютата. След това тя се обърна и рече:
— Ще ми подадеш ли бидона, Сенди? Искам да боядисам и отвътре.
— Не съм сигурен, но ми се струва, че майка ти те чака, Сара — Сенди се качи две стъпала и подаде бидона.
— Нямаше ли днес концерт в училището на Ейнджи?
— О, боже, как лети времето! Съвсем бях забравила! — Сара се втренчи в часовника си. — Още не е късно. Идвам веднага!
Затвори бързо каютата и последва Сенди по палубата. Като минаваха по кея, хвърли поглед на лодките, закотвени една до друга зад големия вълнолом. „Бети Лу“ беше почти в края на дървения док. Трябваше да се изминава всеки ден цялото разстояние, а и мястото за маневриране беше по-малко, отколкото за другите лодки.
Всички тук я познаваха. Докато вървяха покрай дългата редица морски съдове, от тях се чуваха поздрави, а Сара отвръщаше усмихнато. През дългите години, откакто беше станала притежателка на „Бети Лу“, си бе спечелила любовта и уважението на хората. Риболовният сезон в Чарлстън е кратък и свързан с много неприятности. Взаимната помощ и подкрепа тук са закон. Понякога от тях зависи не само трапезата, но и животът.
В началото му направи впечатление походката й — лека и бърза. След това погледът му пробяга по закръглените бедра в изтъркани джинси.
Облегна се на перилата и се огледа наоколо. После отново проследи с поглед младата жена. Внезапно съгледа кучето. Беше огромен светлокафяв булдог, който се втурна към нея, като лаеше ожесточено. Мъжът от яхтата се втурна по трапа. Нямаше никакво време за мислене. Стигна тъкмо навреме, за да я спаси от развилнелия се булдог, преди той да я събори във водата. Гръмотевичният лай на кучето се смени с квичене. Жената цялата трепереше. В ръцете си я чувстваше лека като перце.