По мъж така не съм копняла
- Автор: Бийман Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По мъж така не съм копняла». Краткое содержание книги:
Появи се вълнение. Палубата се клатушкаше под краката им, докато вадеха рибата. Мат беше свикнал бързо с работата и нямаше нужда от указания. Времето минаваше неусетно. Подхвърляха си от време на време по някоя забележка.
Слънцето залезе. Сара приготви вечерята. Отвориха бутилка вино, а след това си приготвиха по чаша черен чай. Говореха за морето, за приятелите и семействата си.
Седяха на скамейката в каютата, отпиваха от напитката. Близостта на другия беше вълнуваща. По едно време Сара стана и поиска да измие съдовете.
— Остави ги, Сара. Аз ще ги измия по-късно. Сигурно си уморена до смърт.
Мат я хвана за раменете и я привлече към себе си.
— Облегни се на рамото ми!
— Ммм… добра идея — тя се отпусна, докато Мат масажираше преуморените й мускули на врата.
Ръцете му стигнаха русите й къдрици. Той почувства как тя потрепна.
— Това ми пречи — обясни Мат и свали вълнения пуловер и блузата през главата й.
Пръстите му се движеха равномерно по гладката й кожа.
— По-добре ли си, Сара?
Тя подпря главата на ръцете си.
— Чудесно е, но нали и ти трябва да почиваш, Мат. Ммм… давай малко по-надясно — мъркаше като доволна котка.
— Бях се уморил, но ти ми даде нови сили, съкровище! Мога да го правя цяла нощ — ръцете му слязоха към раменете и гърба й — нуждаеш се от това, Сара. Прекалено много работи днес. Нека да те поглезя малко!
Тя се приближи до него, сложи глава на гърдите му и затвори очи.
Той я наблюдаваше, изпълнен с нежност.
— Утре аз ще върша тежката работа. Само ще управляваш „Бет“ и ще готвиш, а аз ще се погрижа за всичко останало. Ти ме научи днес на много неща, скъпа, — чувстваше как възбудата му нараства всеки миг, докато галеше изящните й голи рамене. — Денят беше дълъг и труден, но в никакъв случай не беше скучен. — Мат помилва русите, меки като коприна коси. — Какво ще правим утре, Сара… хей, чуваш ли ме? — Усмихна се замислено. След това прошепна тихо: — Спиш ли?
Не последва отговор. Взе я по-здраво в прегръдките си и зави нея и себе си с одеялото. Скамейката беше съвсем тясна, но това нямаше никакво значение. Усещаше нежното й присъствие до себе си.
— До утре, Сара…
Ритмичното плискаме на вълните в борда звучеше познато. Също и бледата светлина, проникваща през прозореца. Отвън крещяха чайки. Но нещо беше променено.
Сара отвори очи. Главата й лежеше върху нечия ръка със светлосив пуловер. Изведнъж се разсъни. До нея беше Мат. Бяха свити на скамейката в каютата. Раздвояваше се между необходимостта да се изправи и да разкърши схванатото си тяло и желанието да остане и да се наслаждава на неговата топлина. Неволно затаи дъх. Накрая вдигна глава и се загледа в лицето му. Не можа да устои на изкушението да го погали по бузата.
В следващия момент той отвори очи, хвана ръката и я поднесе към устните си.
— Имам гъдел, Сара! — обърна се и я привлече към себе си.
— О, значи и ти имаш човешки слабости?
— Много повече, отколкото предполагаш. Една от най-големите ми слабости е да правя любов сутрин с малки момиченца.
Извъртя се внимателно и се наведе над нея. Сара го гледаше в очите. После отвърна на страстната му целувка.
— Мат, ти… направо ме караш да губя разсъдъка — прошепна тя с премрежен поглед.
— Аз вече съм го загубил…
Целуна върха на носа й. Ръцете му галеха нежната кожа. С всяко поклащане на лодката тялото му се прилепваше плътно до нейното. Сара стенеше тихо от възбуда. Той не трябваше да спира, трябваше да го прави още…
— Хей, Сара! Няма ли да се работи днес? — викът идваше отвън.
Мат се засмя, като видя физиономията й.
— От теб се изисква да се занимаваш със сьомгата, не с помощника си. Преди ме заплаши с ранното ставане. Сега знам, че то е нещо много хубаво.
Ръката му се плъзна по твърдите й гърди с набъбнали връхчета.
— И двамата трябва да се занимаваме със сьомгата. Трябва вече да пуснем въдиците. Такъв е животът!
Сара се надигна против волята си. Стана и запали газовата горелка. С мъка потисна желанието си да се мушне отново под топлата завивка. Вместо това напълни канчето с вода. С учудване забеляза, че ръцете й треперят.
Беше объркана. Заради него? Или сама си беше виновна? Никога преди не беше се откъсвала в такава степен от ежедневния ритъм и работата си. Сложи пълното канче на газовия котлон.
— Сара?
— Да, Мат? — погледна го въпросително.
Беше станал. Гледаше я, навеждайки се, за да не се удари в тавана.
— Къде мога да се умия?
— Какво… о, да! — тя се усмихна. — Отвънка има умивалник. Ще го намериш.
Обърна се отново към котлона.