Кралица на въздух и мрак [bg]

— Не видях смисъл. Само щеше да се разтревожиш, и за какво?

Ема усети сълзите, парещи в очите й.

— Това не си ти. Ти никога не би казал нещо такова.

Очите на Джулиън припламнаха.

— Знаеш, че винаги съм правил онова, което е необходимо, за да бъдем в безопасност. Мислех, че го разбираш.

— Това е различно. Забрави ли… Джулиън, забрави ли какво каза Дейн? Че си от онези, които биха си взели момиче за парабатай? — Ема коленичи върху леглото и вирна брадичка, така че да го погледне право в очите. — Ето какво открай време обичах у теб, дори преди да се влюбя. Никога, нито за миг не си мислеше, че е срамно да имаш момиче за партньор в битките, никога не си се държал така, сякаш сме нещо друго, освен равни в битките. Нито веднъж не ме накара да се почувствам така, сякаш трябва да съм слаба, за да може ти да бъдеш силен.

Джулиън извърна очи, но Ема не отстъпваше:

— Знаеше, че сме по-силни заедно. Винаги си се държал така, сякаш мнението ми има значение. Винаги си уважавал способността ми сама да вземам решения. Ала сега не се държиш така. Не ме излъга за нещо малко, Джулиън, това е предателство към всичко, в което се врекохме на парабатайската си церемония. Едно е да не искаш да се държиш с мен като със свое гадже, съвсем друго е да не се държиш с мен като със своя парабатай.

Джулиън се покатери на леглото до нея.

— Не това възнамерявах. Притеснявах се, че ще откажеш да отидем в Двора на светлите феи, а трябваше да действам бързо. — Блещукането на водопада се промени и ето че косата на Джулиън отново стана тъмна, ресниците му хвърляха сенки върху бузите му. — Нямах представа, че толкова ще се разстроиш за… всичко.

— Естествено, че не си имал.

От близостта му нервите сякаш вибрираха в кожата й. И двамата бяха коленичили с лице един към друг. Беше толкова близо, че би могла да се протегне и да обвие ръце около него, без дори да се налага да се наведе напред.

— Нямаш представа, защото нямаш емоции. Защото изключи всичките си чувства. Не само към мен, но и към всички и всичко, към Ливи, дори към Ливи, и в крайна сметка това ще се обърне против теб.

— Не е вярно — каза Джулиън.

— Кое не е вярно?

Той плъзна ръка по леглото, така че връхчетата на пръстите му докоснаха нейните едва-едва. Сърцето на Ема заби учестено.

— Че нямам никакви чувства. — Звучеше изгубен и малко объркан. — Просто не разбирам напълно какво изпитвам. Освен че… не искам да бъдеш ядосана, Ема.

Ема замръзна, а пръстите му се обвиха около китката й, за да я погалят от вътрешната страна. Ема имаше чувството, че и последното нервно окончание в тялото й беше съсредоточено там, където я докосваха пръстите му. Докосваха пулса. Сърцето й.