Магическо кралство за продан. Продадено

— Но дори и питомните животни, ако са присвоени, могат да се върнат, нали? — попита той.

— Не винаги — каза Филип, като се помъчи да си придаде смирен вид.

— Не, не винаги — съгласи се Сот.

Бен стрелна Абърнати с крайчеца на окото си. Перото му на кралски писар бе наострено като шиповете на бодливо свинче, хванато натясно.

Бен отново се обърна към гномите.

— Вие сте изяли тези дървесни ленивци, нали? — попита той.

Никой не каза нито дума. И двамата гледаха в краката си, гледаха към стените, гледаха, навсякъде, освен към Бен. Абърнати изръмжа ниско и заплашително и Куестър му изшътка да мълчи.

— Почакайте навън, моля — каза Бен на гномите.

Филип и Сот веднага се обърнаха и побързаха да излязат от стаята, а дребните им, подобни на гризачи тела, непохватно се клатушкаха. Филип се обърна веднъж, сякаш искаше да каже още нещо, но после се отказа и бързо излезе. Куестър ги съпроводи до вратата и плътно я затвори зад тях.

Бен погледна своите помощници.

— Е, какво мислите за всичко това? Куестър сви рамене.

— Мисля, че е по-лесно да уловиш и разкъсаш питомен дървесен ленивец, отколкото див.

— А аз мисля, че човек трябва да изяде някой гном и да види как е на вкус! — сопна се Абърнати.

— Имаш ли желание да опиташ? — попита Куестър.

Бен пристъпи напред, загубил търпение.

— Не ви питам какво мислите за онова, което са направили. Питам ви дали да им помогнем.

Абърнати бе ужасен. Ушите му клепнаха и очилата му се плъзнаха по носа.

— По-скоро бих спал с бълхи, ваше величество. По-скоро бих живял с котки.

— Ами какво ще кажете за това, че троловете са отвели тези същества в робство? — настояваше Бен.

— За мен е повече от ясно, че сами са си го изпросили — отвърна писарят безапелационно.

— Във всеки случай, имате си доста по-важни грижи от тези гони гноми.

Бен се навъси.

— Така ли?

— Ваше величество — намеси се Куестър и пристъпи напред. — Мелкор са опасни места, а скалните тролове никога не са били много лоялни поданици на краля. Те живеят на племена и са много примитивни, много неподатливи на влияния от страна на когото и да било, ако не принадлежи към тяхното племе. Старият крал ги държеше в подчинение главно с това, че не им се месеше в работите. Когато се налагаше някаква намеса, той я осъществяваше с цяла армия зад гърба си.

— А аз нямам армия зад гърба си, така ли? — продължи Бен думите му. — Нямам дори подкрепата на Паладин.

— Ваше величество, откакто се помня, гони томите винаги са създавали само неприятности на всички — присъедини се Абърнати към Куестър.

— Навсякъде създават само безпокойства. Та това са канибали и крадци. Нима може и дума да става за помощ?

Куестър кимна в знак на съгласие.

— Най-добре е да им се откаже, ваше величество.

— Не, Куестър — веднага отвърна Бен. — Точно на такава молба не мога да откажа. — Той изгледа магьосника и кралския писар и поклати глава. — Нима не разбирате? Аз съм дошъл, за да бъда крал на Ландовър. Не мога да избирам кога да бъда крал и спрямо кого. Аз съм крал сега и завинаги и за всеки, който се нуждае. Такива са законите на монархиите. Това ми е известно от историята на моя собствен свят. Един крал трябва да приема и спазва законите на кралството, да ги прилага справедливо и равноправно спрямо всички свои поданици. Не може да има привилегировани, нито изключения. Каквото съм готов да направя за лордовете на Зеленоречието и водните духове и нимфите на Елдъру, трябва да мога да го направя и за гони гномите. Ако се откажа веднъж, ще създам прецедент, който ще може да се повторя още веднъж и още веднъж, и така всеки път, когато ми бъде удобно.