Кралица на въздух и мрак [bg]

Отново се обърна, искаше й се Кристина да беше тук, за да поговори с нея. Кристина, която щеше да разбере. Ала можеше ли да каже дори на Кристина за магията, лишила Джулиън от емоциите му? Ами за сделката му с кралицата? Беше брилянтно по един грозен начин, помисли си, да направи копие за феите. Те бяха едновременно достатъчно хитри и достатъчно буквалисти, за да сметнат копието за приемливо за целите им. Твърде жалко, че не можеше просто да даде копието на Хорас, но той щеше да им се изсмее в лицата: дори един Диърборн знаеше как изглежда принтираната хартия. Та той не искаше да прави магиите в книгата, просто искаше да си върне онова, което смяташе, че Анабел бе откраднала — Черната книга, която толкова дълго бе отлежавала на рафтовете в Корнуелския институт.

Чу вратата на стаята да се отваря, гласове, Джулиън, изкачващ стъпалата, и ето че той стоеше до леглото, превърнат в сребърна статуя от начина, по който светлината се процеждаше през водната завеса. Дори тъмната му коса беше посребрена, сякаш го виждаше така, както щеше да изглежда след трийсет години.

Тя седна в леглото. Джулиън не помръдна, нямаше вид, сякаш се кани да каже нещо. Просто стоеше и я гледаше, а когато вдигна ръка, за да отметне косата си, Ема отново зърна парчето мръсен плат около китката му.

— Е, как мина? — попита го най-сетне. — Откри ли как да разкъсаш всички парабатайски връзки по света?

— Оказва се, че не е възможно. — Той се облегна на една от колоните на леглото. — Сигурно се радваш да го чуеш.

— Да. — Ема изрита една възглавница в долния край на леглото. — Искам да кажа, това е облекчение, но все пак съм любопитна да узная защо изведнъж реши да се довериш на кралицата на феите, когато на нея буквално никога не е можело да й се има доверие?

— Тя не ни предаде преди — каза Джулиън. — Сключихме сделка с нея, но не й донесохме Черната книга… досега.

— Причини ужасни неща на Джейс и Клеъри…

— Може би просто не са знаели правилния подход към нея. — Синьо-зелените му очи проблеснаха. — Кралицата я е грижа единствено за кралицата. Не иска да причинява болка единствено заради удоволствието от това да причинява болка. Просто иска онова, което иска. Ако не го забравяш, можеш да се оправиш с нея.

— Но защо изобщо трябваше да…

— Виж, от самото начало беше ясно, че не можем да имаме доверие на Диърборн. Това не е тайна мисия като тази на Клеъри и Джейс. Той ни заведе в Брослиндската гора сам. Изпрати ни през портата към елфическите земи без никой друг наблизо. Хорас Диърборн не е на наша страна — каза Джулиън. — Мисли ни за врагове. Поддръжници на долноземците. Е, да, смята, че бихме могли да му върнем Черната книга… но е възнамерявал да умрем, докато го правим. Какво ще се случи според теб, Ема, ако се приберем у дома без Книгата? Всъщност как изобщо си представяш, че ще се приберем… Наистина ли мислиш, че бихме могли да имаме доверие на някакъв тип, чакащ ни на Кръстопътя на Брам по заповед на Хорас?