Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Благодаря ти много, Финиъс. — постави с гласа си точка на въпроса Дъмбълдор. — Професор Снейп има много по-дълбоки познания в Черните изкуства от Мадам Помфри, Хари. Както и да е, лечителите от Св. Мънго ми пращат час по час сведения за състоянието й и се надявам, че в скоро време Кати ще бъде напълно излекувана.
— Къде бяхте тази седмица, сър? — пита Хари, игнорирайки все по-силно зараждащото се чувство, че предизвиква късмета си — усещане, което очевидно бе споделяно от Финиъс Блек, който изсумтя тихо.
— Бих желал да не те уведомявам към момента. — каза Дъмбълдор — Но в процес на нашето частно обучение ще бъдеш известен.
— Ще ме известите? — рече Хари, очевидно изненадан.
— Да, или поне имам такива планове. — отбеляза Дъмбълдор, докато изваждаше от джоба си шише изпълнено със сребърни спомени, което в последствие отвори.
— Сър… — колебливо се обади Хари. — Срещнах Мъндънгус в Хогсмийд.
— О, да, аз бях своевременно уведомен, че Мъндънгус се е отнесъл неуважително към наследството ти и съответно си е присвоил част от него. — начумерено каза Дъмбълдор — Той е решил да се покрие, след като го разобличи пред Трите Метли и изглежда не гори от желание да се видим — явно се страхува да се срещнем лице в лице. Но останалите в Ордена ме увериха, че повече няма да докосне старите вещи на Сириус.
— Този нещастен полу-чистокръвен е задигнал наследствени вещи на рода Блек? — вбесено попита Финиъс Блек и изчезна от рамката си, несъмнено за да посети другия си портрет на Гримолд Плейс 12.
— Професоре, — рече Хари след кратка пауза, — професор Макгонъгъл предаде ли думите които споделих с нея, когато Кейти пострада? Относно Драко Малфой?
— Да, тя ми каза за подозренията ти. — отвърна Дъмбълдор
— И вие…
— Аз ще направя всичко необходимо, така че всеки, който може по някакъв начин да е замесен в инцидента с Кейти, да бъде разследван. — рече Дъмбълдор — Но в момента ме интересува само едно, Хари, и това е нашия урок.
Леко негодувание се зароди в Хари, когато чу това — ако това частно обучение беше чак толкова важно, то защо тогава имаше толкова голяма пауза между първия и втория урок? Но въпреки това той не спомена повече Драко Малфой. Вместо това наблюдаваше как Дъмбълдор прехвърляше мисли в мислоема и отново разтърси каменния съд с дългите си пръсти.
— Сигурен съм, че помниш момента, до който бяхме стигнали — как чаровния мъгъл Том Риддъл изоставя вещицата Меропе и се връща в семейната си къща в Литъл Хенгълтън. Меропе е изоставена сама в Лондон, очаквайки бебе, което един ден ще се превърне в Лорд Волдемор.
— Как знаете, че е била в Лондон, сър?
— От човек на име Карактатус Бърк, който по някакво странно стечение на обстоятелствата ни помогна да открием магазина, откъдето огърлицата, която допреди малко дискутирахме, е била притежание.
Той разтърси съдържанието на мислоема по начин, който Хари вече беше виждал и който напомняше за начина, по който златотърсачите пресяват златото в цедки.
На повърхността на мислоема се виждаше малък възрастен мъж, сребрист като дух, но много по-набит, с гъста коса, която напълно покриваше очите му, докато той се въртеше бавно в съда.
— Да, ние я придобихме при странни обстоятелства. Тя ни бе донесена от една млада вещица малко преди Коледа преди много години. Тя каза, че има огромна нужда от злато, което всъщност беше очебийно — облеклото й се състоеше от дрипи, а очевидно й предстоеше да има и дете. Тя твърдеше, че медальона е принадлежал на рода Слидерин. Хех, ние чуваме тези истории по три пъти на ден. О, това беше любимия порцеланов чайник на Мерлин, да… но когато ги разгледаме и ги подложим на едно-две заклинания, истината излиза наяве. Естествено, това направи тази огърлица безценна. Тя без никакво съмнение нямаше грам идея колко много може да струва тази огърлица. Беше щастлива да вземе 10 галеона за нея, което беше най-добрата сделка, която съм правил през живота си.
Дъмбълдор разтърси силно мислоема и Карактакус потъна във въртящите се мисли, откъдето беше изплувал преди малко.
— Той й е платил едва десет галеона? — запита Хари възмутено.
— Карактакус Бърк не беше известен с щедростта си. — отвърна Дъмбълдор. — Та ние знаем, че към края на своята бременност Меропе е била сама в Лондон и в отчайваща нужда от пари — достатъчно отчайваща, за да продаде своето единствено ценно притежание — огърлицата, която е част от фамилните вещи на рода Слидерин.
— Но тя е можела да прави магии. — изрече Хари нетърпеливо. — Тя е можела да си набави храна и всички останало за себе си с магия, нали?
— Ах, — прошепна Дъмбълдор, — навярно е можела, да. Но съм вътрешно убеден — отново се осланяла на предложения, но съм сигурен, че съм прав — че когато мъжа й я е изоставил, Меропе е спряла да използва магия. Не мисля, че тя вече е искала да бъде вещица. Възможно е, естествено, нейната несподелена любов и чувството за отчаяние, което я е обзело, да я е лишила от нейните специални сили, това също е възможност. Но каквато и да е причината, както и сам ще видиш, Меропе отказва да използва своята магическа пръчка дори за да спаси своя собствен живот.