Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
Бен изкриви лице.
— Ужас. Ами името им какво значи?
— Това е прозвище, ваше величество — започна да обяснява Куестър. — Гномите станали толкова досадни с тяхното ровене под земята и техните кражби, че всички открито започнали да ги „гонят“ от всякъде и им останало прозвището „гони гноми“.
Бен клатеше глава — звучеше му невероятно.
— Като герои на братя Грим: Гони гноми. Ами какво ги води тези гноми насам?
— Желаят да говорят за това само с вас, ваше величество. Ще ги приемете ли?
Абърнати изглеждаше така, сякаш му се ще да ухапе Куестър, но успя да се сдържи. Косматата му муцуна застина полуотворена. Куестър се завъртя на пети, отправил към Бен поглед, изпълнен с очакване.
— Приемното време на краля не е чак толкова претоварено — отвърна Бен, като местеше поглед ту към Куестър, ту към Абърнати. — Не виждам кому може да навреди, ако приема някой, дошъл толкова отдалеч.
— Вярвам, че ще запомните думите си — подсмръкна Абърнати. — Те са двамина и чакат. И двамата ли да поканя?
Бен едва се сдържа да не се разсмее.
— Да, моля.
Абърнати излезе и само след минути се върна с гони гномите.
— Филип и Сот, ваше величество — съобщи Абърнати като показа зъбите си.
Гномите пристъпиха напред и се поклониха толкова ниско, че главите им удариха в камъка на двореца. Изглеждаха най-жалките същества, които Бен бе виждал някога. Бяха високи не повече от метър и двайсет, с набити, космати тела и лица като на пор, целите покрити с косми. Носеха дрехи, каквито и най-последният просяк не би облякъл и изглеждаха, сякаш не са се къпали, откак са се родили. По тялото и облеклото им беше полепнал прах. Кал и мърсотия покриваше цялата им кожа, дори под ноктите, които изглеждаха болни от зараза. Остри ушенца стърчаха от двете страни на черепа им с червени косъмчета в раковините, а от скъсаните им обувки се подаваха пръсти с разкривени нокти.
— Ваше светло величество — обърна се единият към него.
— Ваше могъщо величество — добави другият. Те вдигнаха глави от пода и обърнаха лица към него, присвили очи. Изглеждаха като къртове, излезли на повърхността да глътнат малко въздух.
— Аз съм Филип — каза единият.
— Аз съм Сот — каза другият.
— Дошли сме да предложим нашата вярност на негово-величество краля на Ландовър от името на гони гномите — каза Филип.
— Дошли сме да го приветстваме — каза Сот.
— Желаем ви здраве и дълъг живот — каза Филип.
— Желаем ви много деца — каза Сот.
— Готови сме да отдадем всички наши сили, за да ви служим — каза Филип.
— Ние сме на вашите услуги — каза Сот.
— Само че имаме известен проблем — каза Филип.
— Имаме известен проблем — каза Сот.
Те зачакаха, след като явно бяха свършили с представянето си. Бен се питаше дали просто не са луди.
— Какъв е вашият проблем? — запита той с внимание.
Те се спогледаха. Заострените им, къртовски лица се сбръчкаха и малките им остри зъби се показаха като резци.
— Троловете — каза Филип.
— Скалните тролове — каза Сот.
Те отново зачакаха. Бен се прокашля.
— Какъв е проблемът ви с тях? — докато за гони, гномите не знаеше нищо, за скалните тролове бе чувал нещичко.
— Те отвлякоха хората ни — каза Филип.
— Не всичките ни хора, но повечето — поправи го Сот.
— Издебнаха ни — каза Филип.
— Когато не сме били там — допълни Сот.
— Нападнали хралупите и бърлогите ни и отвлекли гномите — каза Филип.
— Заловили когото можали — каза Сот.
— Откарали са ги в Мелкор, за да им работят в мините и пещите — каза Филип.
— Подпалиха ни домовете — проплака Сот.
Бен започна да схваща каква е работата. Скалните тролове бяха доста примитивни същества, които живееха в планините на Мелкор. Основното им занимание бе да копаят руда сред планините и да я претопяват в пещите си, за да правят оръжия и бойни доспехи, които продаваха на другите народи от долината. Скалните тролове бяха саможиво и затворено племе, но рядко създаваха проблеми на съседите си и никога не използваха робски труд.
Той погледна зад гномите към Куестър и Абърнати. Магьосникът само сви рамене, а писарят му отправи един от обичайните си погледи, които изразяваха: „Нали ти казвах“.
— Защо скалните тролове са пленили вашите хора? — попита Бен гномите.
Филип и Сот се спогледаха замислено, после поклатиха глави.
— Не знаем, ваше светло величество — каза Филип.
— Не знаем — повтори Сот.
Не можеше да има и съмнение, че те бяха най-подлите лъжци, които Бен беше срещал. Въпреки всичко реши да прояви тактичност.
— Защо мислите, че скалните тролове са пленили хората ви? — настоя той.