Кралица на въздух и мрак [bg]

Кийрън седна, все така уловил лицето й и шепите си. Тя ахна и усети как и нейната температура скочи под топлината на ръцете му, докато те се спускаха от лицето към раменете, към извивката на кръста й, привличайки я върху него. Остави се да падне отгоре му, тялото й — изпънато върху неговото, хълбоците и бедрата им — притиснати. Беше напрегнат като опъната тетива, изопнат в дъга под нея. Ръцете му бяха трескаво горещи, заровени в меката й коса.

Кристина сложи длани върху коравите му гърди. Те се надигаха и спускаха учестено. Умът й препускаше. Искаше й се да притисне устни до нежната кожа на ключицата му, да покрие линията на челюстта му с целувки. Желанието й я шокира с интензивността си.

Никога не бе изпитвала нещо толкова силно към друг, освен към Марк. Марк. Отдръпна се от Кийрън и едва не се изтърколи върху завивката.

— Кийрън, аз… ние не бива, ти… имаш треска.

Кийрън се обърна на една страна.

— Действително имам треска. Не съм си изгубил ума обаче. Толкова отдавна искам да те прегърна.

— Та ти дори не ме познаваш толкова отдавна — прошепна Кристина, макар да знаеше, че лъже по един много човешки начин, криейки зад маловажности онова, което имаше предвид наистина. Истината бе, че тя също го беше искала, и подозираше, че е така от известно време. — Легни. Трябва да си починеш. Ще имаме достатъчно време да… говорим, ако не си тръгнеш. — Надигна се и седна. — Обещай ми, че няма да си тръгнеш.

Очите на Кийрън бяха извърнати, ресниците му бяха като лъчите на тъмна звезда.

— Не бива да оставам. Ще донеса единствено скръб на теб и Марк.

— Обещай ми — повтори Кристина.

— Обещавам, че ще остана — каза той най-сетне. — Но не мога да обещая, че след време няма да съжаляваш, че съм го направил.