Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
Десет дни по-късно Бен тръгна с Панорамата да търси Страбо. Излезе сам. Искаше да провери дали се е научил да владее магията. В началото си мислеше да потърси Уилоу, но това щеше да прилича на шпиониране. Затова насочи вниманието си към дракона. Драконът го изпълваше с ужас и той искаше да разбере как да се справи със страха си. Търси го почти цял ден, докато накрая го намери, зает да разкъсва половин дузина крави в северния край на Зеленоречието. Разкъсваше и дъвчеше труповете, които бяха обезобразени почти до неузнаваемост. Щом Бен приближи на десетина метра от този пир, драконът изглежда усети неговото присъствие. Повдигна сбръчканата си муцуна и я раззина: Скръцна с почернели зъби във въздуха. Бен запази самообладание в продължение на цели пет секунди, след което се отдръпна доволен.
Искаше да се разходи сам сред горите около Сребърния дворец, за да провери какво е научил от Буниън, но Куестър му попречи. Стигнаха до компромисното решение да тръгне през деня като Бунинън го следва без да се намесва, ако Бен не е в опасност. Бен излезе сутринта, после отново по здрач, но не видя Буниън нито веднъж. Не видя също така пещерната хиена и горската пепелянка, които коболдът унищожи, преди да го нападнат. Успокои се с това, че макар да не бе видял пещерната хиена и горската пепелянка, все пак бе забелязал и издебнал няколко тресавищни звяра, диви вълци и други зверове и влечуги, както и една огромна котка, които със същия успех можеха да го разкъсат.
Подир две седмици можеше вече да възстановява по памет близката история, географските знаци и маршрути, торовете от отровите, народите, които населяваха долината, обществените уредби, които господстваха в различните раси, и законите за оцеляване в Ландовър. Продължаваше да пътува с Панорамата. Още не беше достатъчно уверен, че магията й ще му позволи да осъществи крайното изпитание, което си беше набелязал — да потърси вещицата Нощна сянка в пропастите на Дълбокия свлек. Нощната сянка никога не се осмеляваше да излезе извън потискащо мрачните предели на Дълбокия свлек, а и той не бе достатъчно уверен в себе си, за да иде при нея.
Продължаваше да се бори със своята неувереност, когато пред вратите на двореца се яви по-непосредствен проблем.
— Имате посетители, ваше величество — обяви Абърнати.
Бен седеше приведен над работна маса в една от по-малките стаи и проучваше стари карти на долината. Той вдигна изненадано очи и видя първо кралския писар, а след това и Куестър на няколко стъпки зад себе си.
— Посетители ли? — повтори той.
— Гноми, ваше величество — уведоми го Куестър.
— Гони гноми — добави Абърнати с нотка на презрение в гласа.
Бен удивено ги изгледа и отмести картите встрани.
— Що за създания са тези гони гноми? — той не беше стигнал дотам в уроците си с Куестър.
— Доста трогателна порода гноми — отвърна Куестър.
— Искаш да кажеш доста низша порода — хладно го коригира Абърнати.
— Не непременно.
— Определено е така.
— Съжалявам, че трябва да ти го кажа, Абърнати, но ти робуваш твърде много на своите предразсъдъци.
— Само изразявам едно разумно становище, Куестър Тюс.
— Какво разигравате — Лоурел и Харди ли? — избухна Бен. Те се стъписаха. — Нищо, нищо — успокои ги той и махна с ръка. — Само ми кажете какви са тези гони гноми.
— Това е племе гноми, които живеят в подножията на планините на север под високите върхове на Мелкор — отвърна Куестър и се загледа с прилепската си физиономия така, все едно не виждаше Абърнати. — Живеят под земята, като си прокопават тунели и дупки, в които прекарват повечето си време…
— Където им е мястото — прекъсна го Абърнати.
— …ала от време на време обикалят близките околности — той хвърли на Абърнати унищожителен поглед. — Млъкни, ако можеш — и отново обърна очи към Бен. — Не ги обичат много, защото често си присвояват някои чужди неща, без да плащат. Освен това подземните им бърлоги подриват пасищата и житните поля. Водят изключително заседнал живот и настанят ли се някъде, нищо не може да ги накара да се махнат. Чиято и да е земята — заселят ли се веднаж, не мърдат.
— Не си му казал най-лошото! — упорстваше Абърнати.
— Защо не му го кажеш сам. — викна му Куестър и се отдръпна.
— Те ядат кучета, ваше величество! — заяви Абърнати, като не можеше повече да се сдържа. Той отвори муцуна и зъбите му се оголиха. — Те са канибали!
— За жалост е вярно — отново пристъпи напред Куестър и блъсна с рамо Абърнати. — Ядат и котки, но не съм те чувал да се оплакваш от това!