Кралица на въздух и мрак [bg]

11

Далечно, щастливо море

Порезната рана върху горната част на дясната ръка на Кийрън беше дълга, но не беше дълбока. Той седеше със стиснати зъби върху леглото в една от празните стаи за гости в Института, ръкавът му беше срязан от балисонга на Кристина. Марк ги гледаше, облегнат нервно на стената наблизо.

Кристина се беше изненадала мъничко от това колко мускулеста бе ръката на Кийрън, дори след като я беше носил на ръце през Лондон, тя продължаваше да мисли елфите за деликатни, с фини кости. И той наистина беше такъв, но освен това беше корав. Мускулите му изглеждаха по-плътно обвити около костите от тези на някой човек, придавайки на тялото му жилава сила. Тя избърса внимателно кръвта от раната и прокара леко пръсти по кожата около нея. Кийрън потрепери, притваряйки очи. Кристина се почувства виновна, че му бе причинила болка.

— Не мисля, че е инфектирана или се нуждае от шевове — каза. — Една превръзка би трябвало да е достатъчна.

Кийрън й хвърли кос поглед. На Кристина й беше трудно да различи изражението му: в стаята имаше само една лампа и тя беше засенчена с тежък абажур.

— Съжалявам, че ви причиних толкова неприятности — каза Кийрън с мек глас. Нощен глас, внимаващ да не събуди онези, които може би спяха. — И на двама ви.

— Не си ни причинил неприятности — отвърна Марк с дрезгав от умора глас. — Донесе ни информация, която може би ще ни помогне да спасим живота на хора, които обичаме. Благодарни сме ти.

Кийрън се намръщи, сякаш думата „благодарни“ не му харесваше особено. Преди Кристина да успее да добави каквото и да било, вик разцепи нощта… вой на злощастен ужас. Дори знаейки какво беше това, Кристина потрепери.

— Тави — каза тя.

— Сънува кошмар — потвърди Марк.

— Горкото дете — рече Кийрън. — Ужасите на нощта са наистина страшни.

— Той ще се оправи — каза Марк, макар лицето му да беше потъмняло от тревога. — Не беше там, когато Ливи умря, слава на Ангела, но мисля, че до ушите му са достигнали слухове. Може би не трябваше да го водим на погребението. Да види кладите…

— Вярвам, че тези неща носят утеха — рече Кристина. — Вярвам, че дават възможност на душите да се сбогуват.

Вратата се отвори със скърцане (някой трябваше да смаже пантите) и Хелън подаде глава в стаята с притеснено изражение.

— Марк, ще отидеш ли при Тави?

Марк се поколеба.

— Хелън, не бива…

Хелън се облегна изтощено на касата на вратата.

— Все още не е свикнал с мен и не спира да плаче.

— Аз ще се погрижа за Кийрън — каза Кристина по-уверено, отколкото се чувстваше.

Марк последва Хелън навън с видима неохота. Чувствайки се неловко насаме с Кийрън, Кристина взе една превръзка и се зае да я увие около ръката му.

— Все се налага да се грижа за раните ти — подхвърли полушеговито.