Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)
- Автор: Хьойзинха Йохан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Злата Техова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)». Краткое содержание книги:
Играта е „първична човешка функция“, играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота“. Но играта е и главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта и като игра.“
„Homo ludens“ предлага една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и философия на културата. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона (или подтика) към игра и в играта и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура.
Ако всичко, отнасящо се до музиката, се движи винаги в границите на Играта, то с още по-голяма сила това важи за неотделимото от музиката изкуство близнак Танца. За танца може да се каже, че той самият е игра в пълния смисъл на думата, че е израз на една от най-чистите и най-цялостните форми на игра и когато става дума за свещените или магическите танци на примитивните народи и за тези при гръцкия култ, и за танците на крал Давид пред арката на Съюзите, и за танца като празнично развлечение при който и да е народ или исторически период. Разбира се, игровото качество не се изявява еднакво пълно във всички форми на танца. То се проявява най-силно в хороводните и фигурните танци и индивидуалния танц, изобщо там, където танцът с представление, изображение или ритмична композиция и движение като при менуета и кадрила. Дали можем да смятаме изместването на хороводния и фигурния танц от танца по двойки с въртене, както е при валса и полката, или с плъзгане напред, както е в по-ново време, като признак за отслабване или обедняване на културата? Ако оглеждаме историята на танца от високото развитие на красота и стил, които той е постигнал, до забележителното му съвременно възраждане, откриваме достатъчно основания да твърдим това. Но едно е сигурно — че именно игровият характер, който му е дълбоко присъщ, се загубва в съвременните форми на танца. Във връзката между танца и играта няма неясност. Тя е толкова очевидна, толкова вътрешна и цялостна, че не е необходимо да интегрираме понятието танц с това за игра. Отношението на танца спрямо играта е една идентичност на същности. Той не участва в играта, а се слива с нея. Танцът е особена и много съвършена форма на играта като такава.
Ако преминем към изобразителното изкуство, ще видим, че тук връзките с играта са много по-малко очевидни, отколкото при поезията, музиката и танца. Гърците са осъзнавали добре основната разлика, която разделя областите на естетическото производство и естетическото възприятие, когато са поставили една част познания и умения под властта на Музите, докато част от тях, такива, които ние обединяваме под името изобразително изкуство, са лишили от тази привилегия. Свързаното с ръчна работа изобразително изкуство не е било достойно за покровителството на Музите. Доколкото е ставало дума за подчинение на божествена власт, то и двете са били подвластни на Хефест и на Атина Ергане. Създателите на изобразителното изкуство не са се радвали на вниманието и уважението, с което са били дарявани поетите.
Разделението между областта на Музите и тази извън нея, обуславящо почитта и уважението, отдавани на човека на изкуството, не е строго очертано, за което свидетелства незначителното обществено признание на музиканта, споменато по-горе.
Съществената разлика между музикалното и пластичното се определя в общи линии от изразените игрови качества на първото спрямо привидната липса на игровия елемент в последното. Основната причина за това противопоставяне е ясна. Естетическото въздействие на музикалните изкуства се осъществява в изпълнението. Даже когато произведението предварително е съчинено, заучено или записано, то тепърва оживява в изпълнението, в момента на допир до слуха, представлението, productio в буквалния смисъл, който думата е запазила в английски. Музикалното изкуство е действие и като такова съдържа наслада във всяко свое изпълнение. Покровителството на деветте Музи над астрономията, епическата поезия и историята, изглежда, разобличава това твърдение. Съществува предположение обаче, че разделянето на областите на влияние между Музите произлиза от по-ново време и че поне епосът и историята (покровителствани от Калиопа и Клио) със сигурност първоначално са принадлежали към функциите на Vates и най-добре са се поднасяли в тържествена мелодична и строфична декламация. Постигането на поетичното естетическо въздействие не чрез изслушвана декламация, а чрез тихо четене на стихотворение за себе си всъщност не променя характера на действието. Самото действие, в което се изживява музикалното изкуство, трябва да се назове игра.
В изобразителното изкуство нещата стоят по друг начин. Поради своята зависимост от материята и ограничеността на възможностите за създаване на форми, които предлага материята, то не може да играе така свободно като поезията и музиката, които витаят в ефирните пространства. Танцът се намира тук в една междинна сфера. Той е едновременно и музикален, и пластичен — музикален, тъй като основните му елементи са движението и ритъмът. Цялата му дейност се състои в ритмичното движение. Същевременно той е свързан и с материята, защото се изпълнява от човешкото тяло с неговото ограничено разнообразие от пози и движения и защото красотата му се състои в самото движещо се тяло. Той е изобразителен като скулптурата, но само за момент. Танцът оживява в повторното изпълнение също като музиката, която го съпровожда и обладава.