Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

Като цяло в областта на пластичните изкуства игровият фактор излиза по-малко на преден план в самия творчески процес, отколкото в музикалните изкуства, но нещата се променят, когато от творческия процес като такъв преминем към начина, по който изобразителното изкуство се приема от обществената среда. Пластичното творчество, както и повечето постижения на човешките способности, в много отношения прилича на обект на състезание. Агоналният импулс, силно действащ в толкова много различни области на културата, намира удовлетворение и в тази област на изкуството. Дълбоко в началните стадии на културата е заложена необходимостта от доказване на някакво майсторство или умение, като чрез предизвикателство или обзалагане се възлага изпълнение на трудна, на пръв поглед неосъществима задача. Това не е нищо друго, а еквивалент на всички агонални изпитания, с които се срещнахме в областта на мъдростта, поезията или храбростта. Можем ли сега веднага да заключим, че изпитанието на способности е имало същото значение за развитието на пластичното изкуство, каквото и свещената гатанка за развитието на философията, или надпяването и състезанието в стихове за поезията? С други думи, дали и изобразителното изкуство се е развивало в състезание и чрез него? За да отговорим на този въпрос, първо трябва да се замислим над следното. На първо място, не може да се проведе точна граница между състезание за правене и състезание за изпълнение на нещо. Изпитанието на сила и ловкост — като удара на Одисей с дванадесетте секири — лежи изцяло в сферата на играта. Тук няма артистично творчество, но — казано на наш език — това е дело на изкуството. В древната култура, а и дълго след това думата изкуство с покривала почти всички области на човешките способности. Тази обща връзка ни позволява да открием игровия фактор даже в произведенията на изкуството в по-тесен смисъл на думата, в трайната творба на ръката на майстора. Конкурсът за създаване на най-хубаво произведение на изкуството (и досега включено във всички Prix de Rome) е частен аспект на вековното състезание, в което човек се стреми да победи всички и демонстрирайки удивителните си способности, да надмине противниците си. В древните култури изкуството и техниката, умението и творческите сили са неразделно свързани във вековния стремеж към победа и възтържествуване. Най-нисш вид малки „произведения на изкуството“ са κελευσματα (келеусмата), шеговитите заповеди, които председателят на симпозиума дава на гостите на пиршеството. Към тази категория спадат както поенитет, така и игрите със залог — и двете са чиста игра. Сродна на тях е задачата за разплитане или заплитане на възли. Безспорно зад тази игра прозират редица сакрални обичаи, които няма да обсъждаме тук. Когато Александър Велики разсякъл Гордиевия възел, той в много отношения е постъпил като истински нарушител на играта.