Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

Това е едно обяснение, в което границата между игра и сериозност и критерият за стойността на двете са съвсем различни от нашите представи. Неусетно диагоге тук е придобило значението на интелектуално и естетическо занимание и удоволствие, подобаващо на свободния човек. Децата — се казва294 — още не са възприемчиви към диагоге, защото то е крайна цел, съвършенство, а съвършенството е непостижимо за несъвършените. Удоволствието от музиката се доближава до такава крайна цел на действието (τέλος)295, защото то не е търсено в името на нещо добро в бъдеще, а заради самото него.

Тук следователно музиката се поставя в сфера, която се намира между благородната игра и самостоятелното естетическо удоволствие. Тази мисъл при гърците обаче се кръстосва с едно друго схващане, което приписва на музиката една съвсем определена техническа, психологическа и морална функция. Музиката спада към миметичното, или подражателното изкуство, а целта на това подражание е да събужда етически чувства от положителен или отрицателен характер.296 Всички видове пеене, интонации, танцови фигури представляват, показват, изобразяват нещо и в зависимост от това, доколко представяното е добро или лошо, красиво или грозно, самата музика придобива качеството на добра или лоша. В това се съдържа високата етическа и образователна стойност на музиката. Слушането на подражанието предизвиква и самите подражавали чувства.297 Олимпийските мелодии предизвикват ентусиазъм, други ритми и мелодии внушават ярост или кротост, смелост или разсъдителност. Докато осезателното или вкусовото възприятие не оказват етическо въздействие, а зрителното само и много малка степен, то мелодията вече сама по себе си съдържа и изразява определен ethos. Това още повече важи за различията в ритмите и тоновете с тяхното силно етическо съдържание. Известно е, че гърците са придавали на всеки тон определено въздействие: единият натъжава, другият успокоява и т.н., също както и на различните инструменти: флейтата възбужда и т.н. Понятието „подражание“ при Платон включва и поведението на човека на изкуството. Подражателят, μιμητες (миметес) — казва той, — тоест човекът на изкуството — творец или изпълнител, сам не знае дали това, което той изобразява, е добро или лошо.298 Изобразяването, μιμησις (мимесис), за него с игра, а не сериозна работа299. Същото е и с поетите трагици. Всички те са само подражатели — μιμητικοί (миметикой). Тенденцията в това определение, което явно омаловажава творческата дейност в изкуството, няма да дискутираме. Тя не е напълно ясна. По-важно за нас е, че Платон възприема тази дейност като игра.