Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

Известният албум със скици на френския архитект от XIII в. Вилар дьо Онекур съдържа няколко примера за състезание в архитектурата. „Този църковен клир — пише до една от рисунките — е измислен по време на диспут между Вилар дьо Онекур и Пиер дьо Корби — inuenerunt inter se disputando“. До проекта на предлагания от него перпетуум-мобиле той свидетелства: „Maintjor se sunt maistre despute de faire tomer une ruee par li seule.“305 Ако не сме запознати с дългата предистория на състезанието в целия свят, бихме могли да решим, че обичаите да се провеждат състезания в областта на изкуството, които съществуват и днес под формата на конкурс, са определени просто от мотиви на полезност и ефективност. Обявява се конкурс за проект на градски съвет, на спечелилия от учениците на художественото училище се предоставя стипендия с цел по този начин да се стимулира изобретателността или да се открие многообещаващ талант, с което да се постигне най-добър резултат. Но първоначалните подбуди на подобни форми на състезание не са съдържали практически умисъл. На заден план винаги си остава древната игрова функция на състезанието като такова. Никой не би могъл да определи доколко при дадени исторически случаи водеща е била полезността или агоналната страст. Например, когато през 1418 г. град Флоренция обявява конкурс за довършване на купола на катедралата, в който Брунелески печели срещу тринадесет съперници. При всички случаи смелият замисъл на купола не е бил ръководен от чиста изгода. Два века преди това същата Флоренция е притежавала многобройни кули, за които благородните семейства водели люта вражда помежду си. В днешно време историята на изкуството и военната история са склонни да смятат тези флорентински кули повече за „показни кули“, отколкото предназначени за сериозна защита. Средновековният град е имал възможност за осъществяване на бляскави игрови идеи.