Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

Но връзките, които направихме, не решават въпроса, доколко състезанието в действителност е допринесло за развитието на изкуството. Трябва да отбележим, че примерите на възлагане на удивителни задачи в областта на изкуството представят пред нас по-често теми от митологията, сагите или литературата, отколкото действителни случаи от историята на самото изкуство. Но нали духът често и охотно си играе с неизмеримото, чудесното, абсурдното, което накрая се осъществява. Къде е намирала играта по-богата почва от въображението на артиста чудотворец? Според всички митологии великите носители на древната култура са създавали всички нови по вид и замисъл неща, които съставят сега богатството на културата, в състезание, спасявайки своя живот. Ведийската религия дава название на собствен Deus faber, тващар, т.е. създател, производител. Той изковал за Индра ваджра — хвърлящия гръм чук. Той се състезавал в умение с тримата Rbhu — божествените същества, които сътворили конете на Индра, каляската на Ашвините, кравата чудо на Брихаспати. Гърците познавали преданието за Политехнос и Аедон, които се прославили с това, че се обичали повече от Зевс и Хера, за което последните им пратили Ерида — съперничеството, за да ги накарат да се състезават в различни изкуства. Към тази поредица спадат изкусните северни джуджета, Вилан ковачът, чийто меч бил толкова остър, че разсичал плуващи в реката късчета вълна, а също така и Дедал. Изкуството му е многообразно: лабиринтът, ходещите статуи и т.н. Поставен пред задачата да прокара конец през раковина, той я разрешава, като връзва конеца за мравка, която го изтегля през спиралата на раковината. Тук виждаме връзката на техническото изпитание с гатанката. Но между тях съществува тази разлика, че решението на една добра гатанка се намира в неочакваното и точно просветление на ума, докато техническото изпитание рядко има точно разрешение и като правило се губи в абсурдното. Прочутото въже от пясък, каменната игла за шиене — това са средства на въображението на техническата сага.302 Героичният китайски крал от древността накарал другите да бъдат признати неговите претенции посредством различни изпитания на опитност и майсторство, като състезанието в ковачество между Ю и Хуан Ци.303 Към представите за удивително успешно завършилите изпитания се включва и чудото, т.е. действието, с което светията (жив или умрял) доказва истинността на своето призвание и оправдава претенциите си за свръхчовешки достойнства. Не е нужно да търсим дълго из свещената легенда, за да забележим, че темата за чудото непрекъснато и очевидно издава игрови елемент.