Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)
Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

Электронная книга - «Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)». Краткое содержание книги:

Издателство „Захарий Стоянов“ поднася на българския читател блестящото изследване на Йохан Хьойзинха за играещия човек — „Хомо луденс“.
Играта е „първична човешка функция“, играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота“. Но играта е и главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта и като игра.“
„Homo ludens“ предлага една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и философия на културата. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона (или подтика) към игра и в играта и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура.
1 ... 85 86 87 88 89 90 91 92 93 ... 111
Перейти на страницу:

Но връзките, които направихме, не решават въпроса, доколко състезанието в действителност е допринесло за развитието на изкуството. Трябва да отбележим, че примерите на възлагане на удивителни задачи в областта на изкуството представят пред нас по-често теми от митологията, сагите или литературата, отколкото действителни случаи от историята на самото изкуство. Но нали духът често и охотно си играе с неизмеримото, чудесното, абсурдното, което накрая се осъществява. Къде е намирала играта по-богата почва от въображението на артиста чудотворец? Според всички митологии великите носители на древната култура са създавали всички нови по вид и замисъл неща, които съставят сега богатството на културата, в състезание, спасявайки своя живот. Ведийската религия дава название на собствен Deus faber, тващар, т.е. създател, производител. Той изковал за Индра ваджра — хвърлящия гръм чук. Той се състезавал в умение с тримата Rbhu — божествените същества, които сътворили конете на Индра, каляската на Ашвините, кравата чудо на Брихаспати. Гърците познавали преданието за Политехнос и Аедон, които се прославили с това, че се обичали повече от Зевс и Хера, за което последните им пратили Ерида — съперничеството, за да ги накарат да се състезават в различни изкуства. Към тази поредица спадат изкусните северни джуджета, Вилан ковачът, чийто меч бил толкова остър, че разсичал плуващи в реката късчета вълна, а също така и Дедал. Изкуството му е многообразно: лабиринтът, ходещите статуи и т.н. Поставен пред задачата да прокара конец през раковина, той я разрешава, като връзва конеца за мравка, която го изтегля през спиралата на раковината. Тук виждаме връзката на техническото изпитание с гатанката. Но между тях съществува тази разлика, че решението на една добра гатанка се намира в неочакваното и точно просветление на ума, докато техническото изпитание рядко има точно разрешение и като правило се губи в абсурдното. Прочутото въже от пясък, каменната игла за шиене — това са средства на въображението на техническата сага.302 Героичният китайски крал от древността накарал другите да бъдат признати неговите претенции посредством различни изпитания на опитност и майсторство, като състезанието в ковачество между Ю и Хуан Ци.303 Към представите за удивително успешно завършилите изпитания се включва и чудото, т.е. действието, с което светията (жив или умрял) доказва истинността на своето призвание и оправдава претенциите си за свръхчовешки достойнства. Не е нужно да търсим дълго из свещената легенда, за да забележим, че темата за чудото непрекъснато и очевидно издава игрови елемент.

Макар че мотивът за състезание в способности са среща главно в митовете, сагите и легендите, конкурентният фактор и в действителност е допринасял за развитието на техниката и изкуството. Наред с митичните състезания по изкуство, като това между Политехнос и Аедон, съществуват и исторически — например на Самос между Пархасий и един друг конкурент за представяне на борбата между Аякс и Одисей. Или състезанието между Паненос, Тимагор и Калцис по време на Питийските празненства, Фидий, Поликлет и други се състезават в това, кой ще направи най-красива статуя на амазонка. Не липсва даже и епиграфично свидетелство за доказване на историческата истинност на подобни състезания.

На пиедестала на статуята на Нике пише: „Пайониос направи това… този, който направи и акротериите за храма и с това спечели наградата.“304

Всякакъв вид изпит и публичен конкурс произлиза в крайна сметка от древните форми на изпитание чрез задаване на някаква задача от която и да е област на изкуството. Както средновековното занаятчийство, така и средновековният университет изобилстват с подобни примери. Няма голяма разлика между индивидуалното изпитание и случая, когато повече хора се състезават за награда. Гилдиите имат толкова дълбоки корени в езическата сакрална сфера, че съвсем не е учудващо да срещнем в тях и различни форми на агоналния елемент. „Шедьовърът“, с който човек е обосновавал своите претенции за място сред признати майстори, чак по-късно се утвърждава като твърдо правило — този обичай също произлиза от древните състезания. Произходът на гилдията, както е известно, не води началото си от областта на икономиката. Едва с възраждането на градовете през XII в. занаятчийската или търговската гилдия се превръща в основен икономически елемент. Даже във формите си на външна проява — пирове, обеди и т.н. — гилдията запазва още много от игровите си черти. Постепенно икономическият интерес я измества.

вернуться

302

The Story of Ahikar, ed. by F. C. Conybeare etc., Cambridge, 1913, p. Lxxxix, 20–21.

вернуться

303

Granet, Civilisation, p. 229, 235–239.

вернуться

304

Ehrenberg, Ost und West, p. 76.

1 ... 85 86 87 88 89 90 91 92 93 ... 111
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)