Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)
- Автор: Хьойзинха Йохан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Злата Техова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)». Краткое содержание книги:
Играта е „първична човешка функция“, играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота“. Но играта е и главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта и като игра.“
„Homo ludens“ предлага една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и философия на културата. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона (или подтика) към игра и в играта и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура.
Но връзките, които направихме, не решават въпроса, доколко състезанието в действителност е допринесло за развитието на изкуството. Трябва да отбележим, че примерите на възлагане на удивителни задачи в областта на изкуството представят пред нас по-често теми от митологията, сагите или литературата, отколкото действителни случаи от историята на самото изкуство. Но нали духът често и охотно си играе с неизмеримото, чудесното, абсурдното, което накрая се осъществява. Къде е намирала играта по-богата почва от въображението на артиста чудотворец? Според всички митологии великите носители на древната култура са създавали всички нови по вид и замисъл неща, които съставят сега богатството на културата, в състезание, спасявайки своя живот. Ведийската религия дава название на собствен Deus faber, тващар, т.е. създател, производител. Той изковал за Индра ваджра — хвърлящия гръм чук. Той се състезавал в умение с тримата Rbhu — божествените същества, които сътворили конете на Индра, каляската на Ашвините, кравата чудо на Брихаспати. Гърците познавали преданието за Политехнос и Аедон, които се прославили с това, че се обичали повече от Зевс и Хера, за което последните им пратили Ерида — съперничеството, за да ги накарат да се състезават в различни изкуства. Към тази поредица спадат изкусните северни джуджета, Вилан ковачът, чийто меч бил толкова остър, че разсичал плуващи в реката късчета вълна, а също така и Дедал. Изкуството му е многообразно: лабиринтът, ходещите статуи и т.н. Поставен пред задачата да прокара конец през раковина, той я разрешава, като връзва конеца за мравка, която го изтегля през спиралата на раковината. Тук виждаме връзката на техническото изпитание с гатанката. Но между тях съществува тази разлика, че решението на една добра гатанка се намира в неочакваното и точно просветление на ума, докато техническото изпитание рядко има точно разрешение и като правило се губи в абсурдното. Прочутото въже от пясък, каменната игла за шиене — това са средства на въображението на техническата сага.302 Героичният китайски крал от древността накарал другите да бъдат признати неговите претенции посредством различни изпитания на опитност и майсторство, като състезанието в ковачество между Ю и Хуан Ци.303 Към представите за удивително успешно завършилите изпитания се включва и чудото, т.е. действието, с което светията (жив или умрял) доказва истинността на своето призвание и оправдава претенциите си за свръхчовешки достойнства. Не е нужно да търсим дълго из свещената легенда, за да забележим, че темата за чудото непрекъснато и очевидно издава игрови елемент.
Макар че мотивът за състезание в способности са среща главно в митовете, сагите и легендите, конкурентният фактор и в действителност е допринасял за развитието на техниката и изкуството. Наред с митичните състезания по изкуство, като това между Политехнос и Аедон, съществуват и исторически — например на Самос между Пархасий и един друг конкурент за представяне на борбата между Аякс и Одисей. Или състезанието между Паненос, Тимагор и Калцис по време на Питийските празненства, Фидий, Поликлет и други се състезават в това, кой ще направи най-красива статуя на амазонка. Не липсва даже и епиграфично свидетелство за доказване на историческата истинност на подобни състезания.
На пиедестала на статуята на Нике пише: „Пайониос направи това… този, който направи и акротериите за храма и с това спечели наградата.“304
Всякакъв вид изпит и публичен конкурс произлиза в крайна сметка от древните форми на изпитание чрез задаване на някаква задача от която и да е област на изкуството. Както средновековното занаятчийство, така и средновековният университет изобилстват с подобни примери. Няма голяма разлика между индивидуалното изпитание и случая, когато повече хора се състезават за награда. Гилдиите имат толкова дълбоки корени в езическата сакрална сфера, че съвсем не е учудващо да срещнем в тях и различни форми на агоналния елемент. „Шедьовърът“, с който човек е обосновавал своите претенции за място сред признати майстори, чак по-късно се утвърждава като твърдо правило — този обичай също произлиза от древните състезания. Произходът на гилдията, както е известно, не води началото си от областта на икономиката. Едва с възраждането на градовете през XII в. занаятчийската или търговската гилдия се превръща в основен икономически елемент. Даже във формите си на външна проява — пирове, обеди и т.н. — гилдията запазва още много от игровите си черти. Постепенно икономическият интерес я измества.
302
The Story of Ahikar, ed. by F. C. Conybeare etc., Cambridge, 1913, p. Lxxxix, 20–21.
303
Granet, Civilisation, p. 229, 235–239.
304
Ehrenberg, Ost und West, p. 76.