Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)
- Автор: Хьойзинха Йохан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Злата Техова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)». Краткое содержание книги:
Играта е „първична човешка функция“, играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота“. Но играта е и главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта и като игра.“
„Homo ludens“ предлага една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и философия на културата. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона (или подтика) към игра и в играта и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура.
Действието на изобразителното изкуство е също съвсем различно, отколкото при музикалните изкуства. Архитектът, скулпторът, живописецът или рисувачът, грънчарят и приложникът изобщо влагат своя естетически импулс в материята с усърден и продължителен труд. Техните творения са постоянни и постоянно видими. Действието на тяхното изкуство не зависи от представлението или изпълнението от самия него или от други, както е при музиката. Веднъж сътворено, то упражнява своето въздействие неподвижно и безмълвно, докато има хора, които да му се любуват. Липсата на публично действие, при което произведението на изкуството да оживява и да доставя естетическо удоволствие в областта на изобразителното изкуство, изглежда, не оставя място за игрови фактор. Човекът на изкуството, дори и обзет от творчески порив, работи като занаятчия сериозно и напрегнато, с постоянни опити и поправки. Неговото вдъхновение, свободно и неудържимо при замисъла, при изработката трябва да се подчинява на майсторството на ръката, която придава форма. Но ако при изработката на произведението на изкуството очевидно не се появява игрови елемент, то при неговото визуално възприятие и при наслаждението от него той изпяло липсва. Тук няма видимо действие.
Производителният характер на изобразителното изкуство, усърдната ръчна работа, трудолюбивостта пречат на игровия фактор и това отношение се засилва от факта, че естеството на произведението на изкуството често и до голяма степен зависи от практическото му предназначение и че последното не се определя от естетически мотиви. Задачата на твореца е сериозна и отговорна; всякаква мисъл за игра й е чужда. Той трябва да създаде сграда, която да е пригодна и достойна за нуждите на религиозен култ, събрание, заселване, да направи съдина или облекло или трябва да сътвори образ, който като символ или копие да отговаря на идеята, която отразява.
Създаването на изобразително изкуство, както видяхме, протича изцяло извън сферата на играта и неговото изнасяне на показ едва вторично приема формите на ритуал, празник, развлечение, социално събитие. Тържествените откривания, първите копки, изложбите не са част от същинския творчески процес и са сравнително ново явление. Музикалното произведение за разлика от пластичното живее и процъфтява и атмосфера на колективна радост.
Независимо от този фундаментален контраст игровият фактор присъства и в различните аспекти на изобразителното изкуство. В древната култура материалният предмет на изкуството — бил то постройка, статуя, накит или украсено оръжие — в повечето случаи намира място и приложение в култа. Предметът на изкуството почти винаги участва в сакралния живот, от който черпи жизнените си сили: вълшебна сила, свещено знамение, представяната тъждественост с космическите обекти, символичност, накратко — посвещение. А, както вече видяхме, посвещението и играта толкова се доближават едно до друго, че би било учудващо игровото качество на култа да не влияе поне в някои отношения върху създаването и цененето на изобразителното изкуство. Тук ще се осмеля, не без известно колебание, да се обърна към познавачите на елинската култура с въпроса, дали гръцката дума άγαλμα (агалма), която означава статуя или статуя на бог, не изразява определена семантична връзка между култ, изкуство и игра. Думата е образувана от глагол, основното значение на който е „ликувам, държа се необуздано“ — немското frohlocken, а допълнителното — „хваля се, показвам се, празнувам, украсявам, блестя и радвам се“. Първоначалното и най-старо значение на думата агалма е украшение, драгоценност, това, на което човек се наслаждава. „Αγάλματα νύκτος“ — украшение на нощта, е поетично название на звездите. Постепенно думата е придобила значението на жертвоприношение, а впоследствие и на статуя на бог. Видяхме, че за изразяване на същността на свещеното изкуство елините са си служили с термин от областта на радостното въодушевление. Не е ли близко това до настроението на игровото посвещение, което, както вече установихме, е така присъщо на древния култ? Не искам да довеждам тази забележка до по-определени изводи.