Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

Предговор-въведение

Когато се оказа, че хората не са толкова разумни, за каквито се смятаха в радостния век на преклонението пред Разума, нашият род бе наречен с хомо сапиенс и хомо фабер, т.е. човека производител. Вторият термин е по-неточен от първия, понеже фабер са и много животни. Но всичко, което се отнася до производството, се отнася и до играта; голяма част от животните играят. Следователно на мнение съм, че хомо луденс, играещият човек, представлява също толкова съществена функция като производството и заслужено трябва да заеме своето място до хомо фабер.

Много е стара мисълта, че ако се задълбочим в основите на нашето познание, всички човешки дейности поразително ще ни приличат на игра. Човек, който се задоволява с подобен метафизичен извод, не бива да чете тази книга. Аз смятам, че играта трябва да се разглежда като отделен, основен фактор във всяка дейност, а не като същност на тази дейност. От дълго време насам все по-определено стигам до убеждението, че човешката цивилизация възниква и се развива в играта, като игра.

От 1903 г. това убеждение може да се проследи в моите трудове. На този въпрос посветих ректорската си реч през 1933 г. под заглавието: „За границите на играта и сериозността в културата“. Впоследствие два пъти преработвах тази реч, веднъж със заглавие „Das Spielelement der Kultur“ за доклад в Цюрих и Виена (1934) и втори път със заглавие „The Play Element of Culture“ за лекции в Лондон (1937). И двата пъти бях коригиран от домакините — in der Kultur, in Culture, но всеки път аз зачертавах предлога и възстановявах родителния падеж, тъй като за мен не стоеше въпросът, какво място заема играта между всички останали културни явления, а до каква степен самата култура има характер на игра. Аз исках, както и в настоящата публикация, да интегрирам, ако може така да се изразя, понятието игра с понятието култура.