Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
Събуди се за втори път към обяд. Този път наоколо нямаше никого. Дъждът бе престанал и слънцето излъчваше бледи потоци светлина към земята през пелена от мъгла. Бен положи усилия да седне в леглото и се загледа с празен поглед в пространството. Слепоочието му пулсираше и в устата му имаше горчив вкус. Беше така ядосан на себе си, че му идеше да завие.
Изми се, облече се и слезе по стълбището на замъка в голямата зала. За да убие времето, започна да оглежда каменните стени, покритите с патина сребърни украси, протритите гоблени и драперии. Почувства топлината на двореца да достига до него като приятно майчинско докосване. Отдавна се бе откъснал от това усещане и на свой ред погали камъка с ръце.
Куестър, Абърнати и коболдите се бяха събрали в голямата зала, заети с най-различни задачи. Всички бързо вдигнаха погледи, когато той влезе. Бен приближи до тях и спря.
— Съжалявам за миналата нощ — веднага се извини той. — Това е навик, от който ще трябва да се освободя. Надявам се, че сте починали добре, защото много работа ни чака.
Куестър погледна към другите, после отново към Бен.
— Къде ще вървим сега, ваше величество — попита той.
Бен се усмихна.
— Ще вървим да учим, Куестър.
Уроците започнаха още същия следобед. Бен беше ученикът, Куестър, Абърнати, Буниън и Парснип бяха учителите. Бен бе премислил всичко добре — наистина под влияние на алкохола и в пристъп на самоосъждане, но внимателно. Бе прекарал по-голямата част от времето си, откакто пристигна в Ландовър, в безсмислено движение. Куестър можеше да твърди, че посещенията в Зеленоречието и Елдъру са му били от полза и сигурно наистина беше така, но същността на нещата му убягваше. Той беше чужденец в една страна, която не бе и сънувал, че съществува. Опитваше се да управлява, когато дори не я бе видял. Опитваше се да постигне споразумение с господари и властници, за които нищо не знаеше. Колкото и да беше компетентен, упорит и добронамерен, не можеше да очаква да се приспособи толкова бързо, колкото се опитваше. Трябваше да научи някои неща и сега му бе дошло времето.
Започна със Сребърния дворец. Целия остатък от следобеда прекара, обикаляйки двореца от подземието до кулите, придружаван от Куестър и Абърнати. Поиска кралският писар да му разкаже историята на двореца и неговите крале от времето, запечатано в записките и паметта му. Поиска от магьосника да запълни празнотите. Узна всичко, което можа, за онова, което се бе случвало между тези стени и залите, стаите, кулите, парапетите, подземията и езерата. Опита се да вдъхне живота му с очите си, обонянието и осезанието си и да се почувства едно цяло с двореца.
Тази нощ се храни в голямата зала и прекара часа за вечеря и още два часа след това заедно с Парснип, учейки се да разпознава различните зловредни вещества и отрови в долината. Куестър остана заедно с него, като обясняваше всичко, което казваше Парснип.
На следния ден отиде в Панорамата. Първите няколко пъти вземаше и Куестър със себе си когато преброждаше долината от единия до другия й край, изучавайки географията, провинциите, градовете, крепостите и замъците и народите, които ги населяваха. Към обяд вече пътуваше сам, като се усети по-сигурен в магията и се научи да използва широките възможности на Панорамата за онова, което му бе необходимо, като си възстановяваше в съзнанието откъслечната информация, която му бе дал магьосникът.
На другия ден той отново излезе с Панорамата и започна да го прави ден след ден, насочвайки интереса си към историята на долината, опитвайки се да прави връзки между събитията, местата и хората. Учител отново му беше Куестър, който прояви безкрайно търпение. Поради ограничените си познания Бен се затрудняваше да свързва времето и датите с местата и събитията. Куестър бе принуден да повтаря уроците си отново и отново. Бен обаче имаше добра памет и бе твърдо решен да ги усвои. В края на първата седмица обучение вече бе събрал доста сведения за Ландовър.
Задочна също да посещава близките околности, като вървеше пеша или използваше магическата Панорама. Буниън беше неговият водач и учител по време на тези екскурзии. Коболдът го разведе из долината, сред горите и хълмовете около двореца, за да опознае по-отблизо живота в региона. Натъкнаха се на див вълк, преследваха до леговището й една пещерна хиена и откриха двойка тресавищни зверове. Извадиха изпод земята плъхове, змии, гущери от най-различен вид, подгонваха диви котки и дебнеха далечните гнезда на хищни птици, сгушени сред скалите. Изучаваха живота на растенията. При първите им разходки Куестър вървеше заедно с тях, за да им помага да се разбират. После от него нямаше вече нужда. Бен и коболда установиха, че могат да общуват и сами.