Кралица на въздух и мрак [bg]

— Благодаря ти, Марк — каза Кийрън с нисък глас.

Когато се осмели да му хвърли кос поглед, Марк не видя гняв в очите му, ала нима последния път, когато бяха заедно, Кийрън не беше ядосан? Беше ли забравил злото, което Марк му беше причинил? Не беше в природата на принцовете да забравят нанесените им обиди, нито да прощават.

Кристина говореше нещо за вода и храна, а в ума на Марк цареше хаос и за миг, когато пристъпиха в кухнята, той примига объркано. Мислел бе, че отиват в една от стаите им. Кристина му помогна да настани Кийрън в един стол, след което отиде до мивката, за да донесе влажни кърпи и сапун.

— Трябва да говоря с вас за онова, което научих — казваше Кийрън, седнал в стола, изтъкан сякаш от дълги крайници, причудливи дрехи и горящи очи.

Косата му блещукаше в наситено синьо. Приличаше на елф, не на място в човешкия свят, и Марк усети как го жегва болезнено съчувствие, примесено със страх, че може би и той също изглежда така.

— Нека видя лицето ти.

Кристина го докосваше с нежни пръсти и Кийрън се отпусна под допира й. Марк не можеше да го вини.

— Какво става? — В кухнята лумна светлина, беше Хелън с рунически камък в ръка. — Някой да не е пострадал?

Марк и Кристина се спогледаха стреснато. Кийрън местеше очи между Марк и Хелън с полуотворени устни — беше се досетил.

— Да не ни чакаше? — попита Марк. — Минава полунощ.

— Аз… не. — Хелън сведе гузен поглед към анцуга, с който беше облечена. — Исках да си направя сандвич. — Тя присви очи срещу Кийрън. — Да не би да заменихте пикапа на Даяна за елфически принц?

Кийрън продължаваше да я гледа по същия начин, сякаш осъзнал нещо, и Марк знаеше какво вижда: някой, който несъмнено беше неговата сестра, онази Хелън, за която Марк бе говорил с такава болка през годините си в Лова.

Той се изправи и прекоси стаята, за да отиде при нея. Улови свободната й ръка и целуна опакото на дланта й.

— Обичната сестра на обичния ми Марк. За мен е радост да видя, че си добре и отново си заедно със семейството си.

— Харесвам го — каза Хелън на Марк.

Кийрън наведе глава.

— Позволи ми да изразя скръбта си заради кончината на сестра ви Ливия. Неизразимо тъжно е, когато една толкова ярка и красива звезда угасне без време.

— Да. — Очите на Хелън заблестяха от влага. — Благодаря ти.

Не разбирам. На Марк му се струваше, че сънува. Представял си бе как Кийрън се запознава със семейството му, ала никога не си го беше представял така, а Кийрън никога не бе бил толкова изтънчен, дори във въображението му.

— Може би ще е най-добре всички да седнем — предложи Хелън. — Мисля, че няма да е зле да чуя какво се случи на този ваш „обикновен патрул“.

Тя повдигна вежди срещу Марк и зачака.

— Първо трябва да ви съобщя какво се случи в Сколоманса — заяви Кийрън твърдо. — Жизненоважно е.