Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

Към края на XI в. се появява изключителната жажда за знание относно съществуването и всичко съществуващо, която по-късно създава университета като черупка, а схоластиката като плод и която прераства в различните краища на света в едно духовно движение. Всичко това се извършва с почти трескава интензивност, присъща понякога на велики културни обновления. В тези случаи агоналният момент неминуемо излиза на повърхността. Майсторството да се оборва противник с аргументи се превръща в спорт, което в известен смисъл е равностойно на владеенето на оръжие. Развитието на най-старата, кървавата форма на турнира, независимо дали противниците са групи, представляващи различни местности, или единични борци, които са пътували, търсейки противници, съвпада по забележителен начин с появяването на пътуващи диспутанти (подобно на гръцките софисти), които се хвалят и побеждават противниците с помощта на своето изкуство. Петър Дамяни се оплаква от последните, като ги нарича беда. В училищата на XII в. силното словесно съперничество с обиди и оскърбления изживява подем. Църковните автори ни разкриват една бегла картина на учебни занятия, в които играта на остроумие и придирчивост изпъква. Противниците се опитват да се излъжат взаимно с помощта на хиляди уловки и хитрости, поставят си словесни капани и си опъват мрежи от срички. Различни хора следват големите майстори на тези похвати и се прославят, ако успеят да ги следят и видят.283 Те подобно на гръцките софисти печелят много пари. Росцелин в своята злобна инвектива ни рисува един Абелар, който вечер си брои парите, получени през деня за фалшиви поучения, след което ги пръска за разврат. Самият Абелар потвърждава, че е предприел своите студии с цел печалба на пари и реално е печелил много. По време на едно обзалагане, предизвикано от негови приятели, той стига дотам, че прави опит под формата на произведение на изкуството да обясни Светото писание, като до този момент той бил само преподавател по метафизика, т.е. философия.284 Той дълго време отдавал предпочитание на оръжието на диалектиката пред военното оръжие и пътувал по разни краища, където процъфтявало изкуството на реториката, докато не стигнал до хълма на света Геновева, където „разгърнал военен лагер на своята школа“, за да „обсади“ своя противник, заемащ стола в Париж.285 Всички черти на тази смесица от изкуство на спор, война и игра можем да открием в словесните състезания на мюсюлманските теолози.286

В цялото развитие на схоластиката и университета изпъква ярко агоналният елемент. Продължителното съществуване на проблема за Universalia като централна тема на философските спорове, разделянето на реалисти и номиналисти несъмнено е свързано с първичната необходимост за създаване на лагери във всеки спорен въпрос — факт, неразделно свързан с всеки духовен растеж. Занятията в средновековния университет са протичали в игрова форма. Непрекъснатите диспути, в които се е съдържало устното общуване с научен характер, церемониалните дейности, които са процъфтявали пищно в университета, групирането в nationes, появяването на различни школи от всякакъв характер — всички тези явления се намират в по-голяма или в по-малка степен в сферата на състезанията и игровите правила. Еразъм е почувствал ясно тази връзка, когато в едно писмо до своя заклет противник Поел Бедие се оплаква от ограничеността на училищата, и които се изучава само материя, останала от именити предшественици, а при борбата на мнения се изхожда от едни и същи твърди положения, приети в съответното училище. „Не е изобщо необходимо според мен в училище отношението да е същото, както при игра на обсада, карти или зарове. Понеже при последните важи: ако няма съгласие относно правилата на играта, няма игра. Но при научните доказателства не би трябвало да съществува нещо нечувано или прекалено смело, особено ако става дума за нещо ново…“287