Кралица на въздух и мрак [bg]

Тай се пресегна и отметна косата на Кит от лицето му, разсеян жест, от който по тялото на Кит премина нещо, усещане, сякаш беше докоснал наелектризирана ограда. Зяпна го, а Тай каза:

— Трябва да се подстрижеш. Тави го подстригва Джулиън.

— Джулиън го няма — отвърна Кит. — И не знам дали искам да ме подстриже.

— Доста го бива. — Тай свали ръка. — Каза, че твоят баща бил изпокрил разни неща из цял Лос Анджелис. Има ли нещо, което би могло да ни бъде от полза?

Твоят баща. Сякаш Джулиън беше неговият. Но разбира се, в известен смисъл той действително беше такъв.

— Нищо некромантско — отвърна Кит и Тай придоби разтревожено изражение. Все още замаян от електрическото усещане, Кит не беше в състояние да го понесе. Трябваше да го оправи, това изражение върху лицето на Тай. — Виж… опитахме директния начин. Сега е време за мошеничество и коварство.

— Не разбирам мошениците — рече Тай. — Прочетох една книга за тях, но не ми е ясно как хората се оставят да бъдат преметнати по този начин.

Очите на Кит паднаха върху златния медальон около врата на Тай. Върху него все още имаше кръв. Приличаше на петна от ръжда.

— Не става дума да накараш хората да повярват в онова, в което ти искаш да повярват. А да ги оставиш да повярват в онова, в което те искат да вярват. Да им дадеш онова, от което си мислят, че се нуждаят.

Тай вдигна очи и въпреки че те не срещнаха очите на Кит, той разчете изражението им, бавното осъзнаване на истината.

Дали си дава сметка, помисли си Кит със смесица от облекчение и тревога. Тай скочи на крака.

— Трябва да изпратя огнено съобщение на Хипатия Векс.

Това бе последното, което Кит бе очаквал да каже.

— Защо? Тя вече каза, че няма да ни помогне.

— Така е. Но според Шейд открай време иска да ръководи Пазара на сенките. — Тай се усмихна косо и в този миг, въпреки различния цвят на косата и очите им, досущ приличаше на Джулиън. — Това е онова, от което си мисли, че се нуждае.