Кралица на въздух и мрак [bg]

Струя демонска кръв изригна нагоре, докато тялото на харпията се сгърчваше и изчезваше. Останалите демони нададоха вой и се стрелнаха надолу. Кристина видя как една от тях се спуска към Марк и изкрещя името му. Той скочи върху една скала и камшикът му изплющя. Демонска кръв изрисува лъскав разрез върху гърдите на харпията и тя тупна върху пясъка, цвърчейки, ала друга харпия вече се носеше към него. Камшикът на Марк се уви около гърлото й, той дръпна и главата на демона се търкулна между скалите.

Нещо се блъсна в гърба на Кристина и тя изпищя, когато краката й се отделиха от земята. Една харпия беше забила нокти в гърба на якето й и я вдигаше във въздуха. Кристина си спомни истории за това как орлите се издигали високо в небето с жертвата си и я пускали, така че тялото й да се размаже на земята отдолу. Земята се отдалечаваше под нея с ужасяваща бързина.

С вик на страх и гняв, тя замахна нагоре и назад с меча си, отсичайки ноктите на харпията в ставата. Демонът изпищя и Кристина политна надолу, а мечът изпадна от пръстите й, когато протегна ръка, сякаш би могла да се залови за нещо, за да забави падането си…

Нещо я улови в небето.

Ахна, когато една ръка я сграбчи за лакътя и я издърпа настрани, и тя се озова върху нещо топло и живо. Летящ кон. Кристина ахна и зарови пръсти в гривата на животното, мъчейки се да се хване за него, докато то се спускаше надолу.

— Кристина! Не мърдай!

Викът беше на Кийрън. Той беше зад нея и ръката му се обвиваше около кръста й, за да я притегли към него. По тялото й сякаш пробяга електричество. Очите му бяха обезумели, косата му беше наситено синьо-черна и докато се носеха надолу през множеството харпии към Марк, тя си даде сметка, че конят бе Уиндспиър.

— Кийрън… внимавай… — изкрещя Кристина, когато изпъкналите очи на харпиите се завъртяха като фарове към Уиндспиър.

Кийрън разпери ръка и Кристина отново почувства как по тялото й премина електричество. Изригна бял пламък и харпиите се дръпнаха, докато Уиндспиър се приземяваше леко пред Марк.

— Марк! Идвай! — извика Кийрън.

Марк погледна към него и се усмихна широко — усмивката на ловец от Дивия лов, бойна усмивка, изтъкана сякаш само от зъби, — преди да обезглави една последна харпия с подръпване на камшика. Опръскан с демонска кръв, той се метна на коня зад Кийрън, обвивайки ръце около кръста му. Уиндспиър се издигна във въздуха и харпиите ги последваха, ухилените им усти бяха зейнали в усмивки, които разкриваха редици акулски зъби.

Кийрън изкрещя нещо на елфически език, който Кристина не разбираше, и Уиндспиър се изви назад под невъзможен ъгъл, устремявайки се нагоре като стрела, политнала от тетива, в същия миг, в който пикапът под тях най-сетне избухна, удавяйки харпиите в море от пламъци.