Онова, което не ме убива

— Едно птиченце ми подшушна, че си имате проблеми с „Милениум“ — отбеляза Уилям Борг, а Уве си каза: „Давам си дясната ръка, за да разкарам тая самодоволна усмивчица от физиономията му“.

— Значи, са те информирали погрешно — отвърна той строго.

— Наистина ли?

— Държим положението под контрол.

— И по какъв начин, ако смея да запитам?

— Ако редакцията е склонна на промени и прояви разбиране към собствените си проблеми, ние ще подкрепим вестника.

— А в противен случай…

— Ще се оттеглим и тогава „Милениум“ едва ли ще се задържи на повърхността за повече от няколко месеца, което, разбира се, е много тъжно. Какво да се прави, това е пазарът. И по-добри вестници от „Милениум“ са потъвали, а за нас тази инвестиция беше скромна. Можем да се справим и без нея.

— Спести си глупостите, Уве. Знам, че за теб е въпрос на престиж.

— Просто бизнес.

— Подочух, че сте искали да махнете Микаел Блумквист от редакцията.

— Обмисляхме да го пратим в Лондон.

— Малко нагличко, бих казал, имайки предвид какво е сторил за вестника.

— Направихме му първокласно предложение — обясни Уве и се почувства ненужно отбранителен.

Едва ли не бе забравил за собствената си задача.

— Аз и не ви коря — продължи Уилям Борг. — Ако питате мен, можете да го изпратите с магия и в Китай. Чудя се само дали няма да стане малко неприятно за вас, в случай че Микаел Блумквист направи някое грандиозно завръщане с тази история около Франс Балдер.

— И защо да го прави? Жилото му е напълно притъпено. Не друг, а ти го изтъкна, при това със значителен успех — саркастично каза Уве.

— Е, малко ми и помогнаха.

— Не съм бил аз, в това можеш да бъдеш сигурен. Противна ми беше онази хроника. Според мен беше зле написана и тенденциозна. Турвал Сернер задвижи гонката, много добре го знаеш.

— Ала предвид настоящото положение, ти не би могъл съвсем да се оплачеш от развитието на нещата, нали?

— Чуй ме сега, Уилям. Питая най-дълбоко уважение към Микаел Блумквист.

— Няма нужда да си играеш на политик пред мен, Уве.

На Уве определено му се искаше да натъпче цялата тази политика в кривото гърло на Уилям Борг.

— Просто съм честен и прям — каза той. — И е факт, че винаги съм мислел Микаел за фантастичен репортер, да, от съвсем различен калибър в сравнение с теб и всички останали от неговото поколение.

— Охо — отвърна Уилям Борг и внезапно доби хрисим вид.

Уве на мига се почувства малко по-добре.

— Точно така е. Трябва да сме благодарни за разкритията, до които е стигал Микаел Блумквист, и му желая всичко добро. Но за съжаление, честно казано, в работата ми не влиза да гледам назад и да изпитвам носталгия, и мога да се съглася с теб, че Блумквист малко е изостанал от времето и може да се окаже пречка пред обновяването на „Милениум“.