Онова, което не ме убива

— Значи, не е разполагал с никакви реални доказателства, така ли?

— О, поне е имал доказателството, което е получил от хакерката: че Екервалд е отмъкнал собствената му технология и я е препродал.

— И това го е знаел със сигурност?

— Без съмнение. Освен това беше прозрял, че групата на Екервалд не работи сама. Имала подкрепа и поддръжници отвън, навярно от американските разузнавателни служби и…

Фара замълча.

— Да?

— Тук говореше по-зашифровано, а може и всъщност да не е знаел чак толкова много. И все пак се натъкнал на кодова дума за лицето, което било действителният лидер извън „Солифон“. Кодовата дума била Танос.

— Танос?

— Точно. Според него съществувал очебиен страх от тази фигура. Повече обаче не искаше да ми каже. Нуждаел се от застраховка живот, така твърдеше, за времето, когато адвокатите хукнели да го преследват.

— Ти каза, че не знаеш кой от асистентите му го е продал. Но трябва да си размишлявала по темата — каза Микаел.

— Естествено, че съм, и на моменти, не знам…

— Какво?

— Чудех се дали не са били всичките.

— Защо смяташ така?

— Когато започнаха да работят за Франс, бяха млади, талантливи и амбициозни. Когато приключиха, бяха уморени от живота и тревожни. Може би Франс им е извадил душичките или пък има нещо, което ги мъчи.

— Разполагаш ли с всички имена?

— Много ясно. Та нали са моите момчета — май че трябва да кажа „за жалост“. Първо имаме Линус Брандел, когото споменах. Сега е на 24 години и само се шматка нагоре-надолу и играе компютърни игри. Пие доста повече от необходимото. Известно време имаше хубава работа като разработчик на игри в „Кросфайър“, ала я загуби, след като започна да взима болнични с време и без време и да обвинява колегите, че го шпионирали. После идва Арвид Вранге, може и да си чувал за него. Навремето бил обещаващ шахматист. Баща му го подлагал на доста нечовешки натиск и накрая на Арвид му писнало и се записа да следва при мен. Мислех си, че вече отдавна е станал доктор. Вместо това обаче той се шляе из кръчмите на Стюреплан с вид на човек, който не се чувства на мястото си. Определено се бе пооживил покрай Франс, но между момчетата съществуваше и някакво инфантилно съревнование, та Арвид и Басим, както се казва третият, се намразиха, във всеки случай Арвид ненавиждаше Басим. Басим Малик не е толкова предразположен към омраза. Той е чувствително, надарено момче, което бе назначено от „Солифон Нурден“ преди година. Но доста бързо сдаде багажа. Понастоящем е хоспитализиран с депресия в болницата в Ерща и тази сутрин се обади майка му, която познавам бегло, за да ми съобщи, че го държат на силни сънотворни. Когато разбрал какво се е случило с Франс, направил опит да си пререже вените и мен, разбира се, ме боли. Същевременно неизбежно се чудя: дали е било само от мъка? Или е имало и вина?