Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

Между тези „игри“ („Spielereien“) — прецизно изработени речи на софистите и философските спорове по маниера на Сократ — преходите са постепенни. Софистиката е близо както до обикновената гатанка, зададена за развлечение, така и до свещената космогонична гатанка. Евтидем играе веднъж с детски, граматически и логически софизъм261, друг път неговият въпрос граничи с гатанките за света и познанието.262 Най-задълбочените заключения на ранната гръцка философия — примерно изводите на елеатите: нито множество, нито движение, нито думи — са се родили в игровата форма на въпроси и отговори. Във форма на сорити верижният въпрос е бил осъзнат по изключително абстрактен начин, който не води до изцяло обобщаващо съждение. Ако изсипваме една крина зърно, вдига ли първото зърно шум? — Не. — А второто? и т.н.

Самите гърци ясно са осъзнавали, че всичко това лежи в сферата на играта. В „Евтидем“ Сократ отхвърля коварните въпроси на софистите като нищожни, дребни поуки. „С тези неща — казва той — човек не научава нищо относно същността на нещата, те служат само за баламосване на хората посредством словесни остроумия; това е все едно да подложиш на някого крак или да издърпаш стола изпод него.“ „Ако той казва, че иска да направи един младеж мъдър — се казва по-нататък — играе ли той в този случай, или е сериозен?“263 В „Софист“ на Платон Теетет трябва да признае на чужденеца от Елеа, че софистът спада към разновидността на панаирджиите или буквално към тези, които се занимават с игра — των της παιδιας μετεχόντων (тон тес пайдиас метехонтон).264 Парменид, накаран да говори по въпроса за съществуването, нарича този въпрос да играеш на една трудна игра — πραγματειώδη παιδιάν παίζειν265 (прагматеиоде пайдиан пайдзейн), след което се задълбочава в най-важните и основни въпроси на битието. Но всичко това се извършва наистина под формата на игра на въпроси и отговори. Ако нещо може да няма части, следва, че то е безгранично, съответно безформено, то е никъде, то е неподвижно, безвременно, неопознаваемо. Следователно нашите разсъждения са неверни — и така отново и отново.266 Аргументът следва своя ход като совалка насам-натам и чрез това движение мъдростта приема форма на благородна игра. Не само софистите играят тая игра, самите Сократ и Платон също се включват в нея.267